— Богат човек ли си, Макак?
Въпросът свари неподготвен унасящия се в сън контрабандист и го накара да скочи на седалката.
— Не бих казал, г-н Изов — отговори маймуноподобният, маймунски подвижен бандит с лице на плъх и очи на свиня. — Имам някой лев… за апартамент… Защо?
— Колко струва апартаментът?
— Милион и двеста…
— Ти колко имаш?
— Малко повече от половината.
— Семейство?
— Да, г-н Изов… две деца, момче и момиче… през август жена ми ще роди трето.
— Щастлив човек — Императорът се замисли, нападнат и от завист и от злоба, но ги преглътна… „Много жаби ще трябва да изгълтам в тоя шибан живот!“
— Ще ти дам милион и половина, Макак… Това ще бъде първата ни работа в София… Спестеното го дръж на лихвен влог.
Мина много време преди да прозвучи въпросът, който така напрегнато чакаше!
— Как да заслужа това благоволение, г-н Изов?
Императорът се прекръсти на ум и отговори:
— Ще консултираш с мен всички заповеди, които ще получаваш занапред! Ще ги изпълняваш само, ако аз ги одобря!
— Ще бъда ваш роб, г-н Изов — прегракнал от вълнение каза бандитът.
— Не, Макак! Нямам нужда от роби, достатъчно е да бъдеш мой приятел! — пътуваха дълго, но мълчанието измъчваше и слугата и господаря му. — Имаш ли хора… за опасни и деликатни дела… Срещу добри пари!
— Колко души? — Макакът мисли известно време преди да добави… — шефе!
— Десет на първо време! Под твоя команда?
— Имате ги!
— Добре, Макак. Започват на заплата. Петдесет хиляди. Прилично, нали?
— Ще бъдат верни кучета!
— Ще ти дам три милиона. Два за теб, един за пехотата!
— Ако се налага, Сталинград ще превземем, г-н Изов! — злобно, заканително каза Макакът преди отново да потъне в мълчание.
Козелът изпрати бившата си жена да посрещне големият им син на летището и набра мобифона на Пентхауз.
— Готов съм да отговарям на всякакви въпроси, шефе.
— Добре, Козел — Дебелият говореше носово и кашляше в слушалката. — Разболях се посред лято. Вземи Теди и елате.
— Теди?
— Тодор Токев, ако предпочиташ… Забравих да ти кажа, генерале — сводникът от Солун… Как му беше името — Андрос Сирос.
Козелът изтръпна.
— Не познавам такъв човек, Пентхауз.
— Така ли? Жалко. За всеки случай… За сведение… Задържан е в ареста на „Майор Векилски“.
— Пентхауз — Козелът повиши тон. — Нямам представа къде е Теди. Ако питам Бесния, няма да ми каже истината. Не на мен, Пентхауз. А за гръцкия сводник чувам от теб.
— Добре, добре — примирително звучеше гласът му, но не и тона, който последва. — Чакам те. Не се съпротивлявай, ако те обезоръжат на входа!
„Мога да те ликвидирам и с голи ръце!“ — мислеше си Козелът, включвайки се в движението.
Иван Милетиев, Козелът, уби Пентхауз с вряла вода. Приспа го със саблен удар в сънната артерия, свари един чайник с вода и още докато кипеше го изля в гърлото му.
Два часа по-късно алармира охраната. Извикаха „Бърза помощ“. Лекарят беше категоричен, Дебелият беше починал от инфаркт. На другия ден аутопсията потвърди диагнозата.
Смъртта на Пентхауз беше събитие номер едно в новинарските емисии. Императорът си беше поръчал две руски блондинки и ги беше оставил да масажират голото му тяло, когато сензацията гръмна. Сензация, но не и за него! Козелът щеше да бъде личният му суперхамър, но не още, не и утре… Сега спокойно можеше да се отдаде на перверзен секс в собствената си резиденция.
Йосиф Карев го завари в сауната. Курвите го бяха изстискали като лимон. Ако се наложеше да възпроизведе нова ерекция, от члена му щеше да потече кръв. Чувстваше тялото си смазано, но главата ведра и настроението приповдигнато. Беше живял скромно, дори бедно, през ум не му беше минавало, че някога ще бъде по джоба му да си купува проститутка, камо ли две и да се отдава на римски удоволствия в собствения си дворец. До началото на същинското лято щеше да има и басейн, а долу, на язовира, на тридесет метра под къщата, кей с яхта и глисер за водни ски. Така ли се „живееше сто години“, много важно, че жена му се чукаше безразборно и, че и тя, и брат й трябваше да изчезнат завинаги, за да е сигурен, че рахатлъкът му ще трае до гроб.
— Търсил ли ме е Бесният?
— Да — Йосиф и Валери бяха израснали заедно, бяха деца на две сестри, но докато Императорът беше блестящ ученик, после и студент, братовчед му едва креташе от клас в клас, от курс в курс, съзнаваше посредствеността си и нямаше нищо против да живее подчинен на чужда воля, особено ако положението на високопоставен слуга му осигуряваше смайващо охолство, в което го потопи Императорът.