— Попита ли къде съм?
— Не, но му казах, че ревизираш граничните складове.
— Добре — Валериан взе душ, облече хавлията и влезе в хола. — Искаш ли живо месо?
Рускините се печаха голи в шезлонгите на терасата над язовира и през пердето и пречупената светлина на мрамора изглеждаха като висящи във въздуха.
— По-късно. Кога ще се срещнеш с Козела?
Императорът се отпусна в креслото си. Беше фатерщул, тип „Казанова“, поръчан специално от италианската фирма „Бато“.
— Какво ще кажеш, ако му гласувам извънредно доверие и го поканя тук?
— Ти си луд!
— Защо?… Аз съм този, който го спасява от малтиеца, аз му поръчвам смъртта на… знаеш кого, вместо да го жертвам. Аз гарантирам живота на децата му и пълна протекция за него самия, въпреки смъртните присъди от „Полиинс“, „Пентхауз“ и „Кали“ едновременно. Ако му окажа доверие…
— Чакай малко! — прекъсна го Карев. — Той имаше доверието и на Вълка, и на Пентхауз, нали?
— Факт! — замислено кимна Императорът. — Нито единия, нито другия му бяха предлагали да прибере оръжието и да излезе на светло. И на убийците им омръзва да стрелят, Йосифе!
— Но никога не забравят как се върши мократа работа!
— И това е вярно… Какво предлагаш?
— Да не избързваш! Обади се на Бесния, кажи му, че отсъстваш до понеделник и дай да видим кой работи при нас и кой трябва да попадне в регистрите на „Орландовци“.
— Бих искал да започна с Катя — каза Валериан, набирайки я по телефона. — Как е моята вярна съпруга? — попита той, когато чу гласа й.
— Къде си?
— Далече.
— Ще се върнеш ли… Трябва да говоря с тебе.
— Говори, де. Задължително ли е да ме виждаш?
Катя въздъхна тежко.
— Жорж ме пита какви са ни намеренията. Семейство ли сме?
— И ти какво му отговори?
— Нищо определено… Не мога да му дам смислен отговор преди да го обсъдя с теб.
— Може би имаш някакво предложение?
— Да. Искам да останем семейство… още повече като поехме тази отговорност с детето.
— Лош театър, Катя. Кой мислиш, че ще ни повярва?
— Въпросът е ние да си повярваме, Валери… Не, не мога по телефона… Кога ще се върнеш в София?
Императорът мълча дълго с пламнало лице и повишен пулс.
— Не знам… Като се върна ще се обадя!
— Търсил си ме, Жорж.
— Убиха Пентхауз, чу ли?
Императорът се засмя гръмко.
— В колата има радио, зет ми! Честито.
— Мерси — Бесният звучеше разсеяно. — Вълкът трябваше да е жив! Падне ли Козелът, аз съм разчистил поне неговите сметки.
— Кога чакаш вести?
— Самолетът е в събота вечер. Чакам те след девет часа… Да изпием по едно за упокой на душата на брат ми!
— Ще се върна в понеделник, Жорж! Късно ли е?
— Не — неохотно отговори Бесният. — Искам да знам, какво ще правите с Катя. Ще ви взема малкия, Императоре. Давам ти срок до понеделник да решиш семейство ли сте?
— Козел, Императорът те безпокои.
— Очаквах да се обадите…
— Синът ти пристига в събота вечерта. Аркидяконо ще бъде в самолета.
— Знам, Императоре. Благодаря ви…
— Как ще постъпиш с Теди?
— Според случая… в моя занаят е нереално да се планира повече от една цел.
— Можеш ли да купиш този хлапак?
— Докато Бесният е жив, не!
Последва дълга пауза.
— Желая ти успех, Козел. Ако всичко мине гладко, колко време ще ти трябва да скриеш момчетата?
— Една нощ. В неделя в осем и десет часа излита самолетът им от Белград през Лондон за Чикаго.
Това беше висше доверие, ако беше истина, и Императорът го оцени по достойнство.
— Ще се върнеш в София до обяд?
— Надявам се.
— Време е да се срещнем, Козел. Знаеш ли къде е село Байлово?
— Да.
— В пет часа след обяд ще те чакам в ресторанта на площада!
Императорът изключи мобифона и се взря в братовчед си.
— Трябва да бъдеш в Белград в неделя сутрин. Ако един баща качи двамата си сина в самолета за Лондон, това е Козелът. Искам снимки и гаранции, че никой не го следи!
XIII
Вячеслав Иванков — Япончик и Павел Пас излетяха от Констанца на борда на Ми-24 с регистрация на украинските въоръжени сили в Ровно. Пас управляваше хеликоптера, Япончик седеше до него и прослушваше на радара движението и на морските, и на въздушните съдове по сравнително късия път до Балчик. Машината беше отвлечена полунасила, полулегално от „Вимпел“, поделението на „Криша“, подобно на „Нева“, но действащо като охранителна фирма в Москва и комплектована от афганци. Публична тайна беше, че брежневите ветерани управляват и Русия, и задграничните ъндърграунди в Европа и Америка. А Япончик и Пас бяха герои-легенди на тази безсмислена война, доказвали таланта си да оцеляват и в най-екстрените ситуации.