— Абсолютно. Защо?
— Връщай се в София! Веднага!
И изключи мобифона.
— Зет ми твърди, че снимката е в касата му.
— Щом твърди — неопределено отговори Мартин.
— А ако не е?
— Той е твой зет, Жоро! Нерон му имаше пълно доверие…
— Аз също, д’еба мама му! — кресна Бесният, — но все пак някой е дал снимка на Козела!
Императорът мълча дълго време, загледан във фалшивото лице на генерал Жаров.
— Знаеш ли кой се обади?- попита той.
Козелът кимна.
— Бесният става подозрителен!
— При него подозрението е присъда. Не е в характера му да търси логиката на фактите. Заподозреният е престъпник и присъдата е винаги една и съща.
— Имате ли копие на снимката, Императоре?
— Имам оригинала. Копието е у теб.
— Умно — Козелът беше забил поглед в мътните води на язовира и трескаво мислеше. — Време е да наредим пасианса. Кой трябва да си отиде пръв… До Бесния се стига трудно.
Императорът се направи, че не е чул подмятането.
— Имаш ли свои хора в „Кали“, Козел?
— Двама… от втория ешелон.
— Имената?
— Нали знаеш кога една тайна престава да бъде тайна, Императоре?
— Кога?
— Когато я знаят двама души.
— Тогава твоите ебалници са на светло.
— Защо? — попита Козелът.
— Защото между теб и всеки един от тях тайната е между двама.
Козелът се изсмя нервно.
— Умно — тихо каза той. — Единият от тях го пратихте да ме свитка в болницата. Той уби шефа на ескадрона.
— Кольо Близнакът?
— Не. Косьо Блейзерът. Чувал ли си това име?
Императорът поклати глава отрицателно.
— Можеш ли да разчиташ на него?
— Моите хора го хванаха, когато погребваше криминално Цецо Барото. Имам показанията му, включително срещу Бесния. Когато поискам мога да вкарам зет ти в пандиза, но без гаранции, че няма да дърпа конците отвътре.
— Ще ги дърпа. Прати Косьо Блейзера срещу Маймуняка. Дай му 24 часа — Императорът отвори чанта с долари. — Колко?
— Пет хиляди.
Шефът на „Калибанк“ отброи парите, но не затвори чантата.
— Вторият ебалник?
— Кълвачът. Вожд на зърнените рекетьори в Добруджа. Беше близък с Нерон. Мрази Бесния и се страхува панически от него.
— Срещу същия хонорар ще отстрани ли Сашо Главата в Созопол?
Козел кимна.
— Добре, генерале… Остават Теди и Мартин, шефът на бункера.
— До Теди се минава през Бесния.
— Аз ще имам грижата, но Мартин е костелив орех. Силен физически, мекушав, безволев, но робски предан на братята. Имитира Бесния и често е по-подозрителен от него.
— Наркотици?
— Само преди акция. Шмъркат по една магистрала за кураж. Виждал ли си разярени кафърски биволи. Това представляват мутрите пред наказателна операция.
— Курви?
— В бункера ги има колкото искаш, и каквито искаш.
— Къде ходи сам?
— Никъде, Козел… освен при майка си. Има козметичен салон някъде из центъра.
— Там ще го хвана, Императоре. Дай ми адреса и време.
Валериан кимна.
— Какво ще правиш с висшите ченгета на Борис Каранов?
— Ще ги подхвърля на военната прокуратура. Излишна мокра работа, а и опасна. Достатъчно е да ги отстраним.
— Добре, Козел. Това са подстъпите към Бесния. Заспят ли Маймунякът, Главата, Мартин, Теди, идва и неговия естествен край.
— Кой, кога и как, Императоре?
Банкерът дълго обмисляше отговора, който отдавна му беше известен.
— Аз! Стил Лукреция Борджия.
— Отрова?
— Ценя образованите мъже, Козел. Гангстерите се стрелят, колят се с ножове, избиват се с бухалки, но не посягат към отровата. Струва им се женски приьом, а те много държат на тъпата си мъжественост. Под достойнството е на един борец да излее цианкалий в супата на врага си, но аз не съм борец и нямам такива скрупули. Отрова обаче имам!
Козелът се засмя отново. Този път и смехът, и лицето му бяха и отпускащи, и разтоварващи.
— Добре, Императоре, да приемем, че всичко мине по ноти. Какво следва?
— Аз, Валериан Изов, получавам по право „Кали“ и банката, ти, моят съдружник, поемаш охраната и сенчестите дела, изчистваме холдинга от нелегалните структури и се превръщаме в индустриалци, банкери, търговци и благодетели на изстрадалия, обедняващ българин… Никакви мутри, борци, рекетьори, крадци и гангстери… Мършата на боклука, в затворите, където им е мястото. Ние излизаме на световния пазар и се готвим за новите времена. А те идват, Козел. Ако на комунистите им отърват бандитските групировки, на всяка следваща власт задача № 1 ще бъде да извие врата на питона, позовавайки се стриктно на закона.
— Аз съм закона, Императоре. От днес съм „Пентхауз“.
Императорът онемя.
— Какво говориш… — заеквайки промълви той.