— Самата истина. Япончик, Пас и компания взривиха хеликоптера на генерал Боев, наследника на Дебелия. С него загина и Соломон Семерди, истинския съпруг на литовката Оливия. Тази сутрин се обади баща й, генерал Морис Алкалай. Аз съм новият Пентхауз. Утре излитам за Москва да получа поста лично.
— Значи имаш 1500 цеви на разположение? Сега ти си пълновластен господар на Ескадрона на смъртта?
Козелът кимна.
— Точно така, Императоре, на това значи, че и ти имаш 1500 убийци. Козелът няма да забрави кой го спаси от Аркидяконо. Не и Козелът.
Императорът инстинктивно си подаде ръката, бившата барета я пое и задържа!
— Ако всичко мине гладко, Императоре, ние с теб ще бъдем най-силните хора в България… Повече, ние ще бъдем самата България…
Валериан Изов кимна унило, уморено.
— Така изглежда! — глухо каза той.
За четвърти път Бесният опитваше да наебе Оливия и за четвърти път скачаше от леглото плувнал в пот, разярен и безпомощен като чукан кон.
— Не мога да шибам, когато мисля! — кресна той. — Ще те еба, когато аз искам и както искам, ясно ли ти е?
Оливия лежеше гола, подмокрена, с учестен пулс и накъсано дишане. Искаше не него специално, искаше мъж, но го искаше истерично и едва се въздържаше да го обсипе с подигравки и хули. Беше опасно да дразни този сволоч, дори когато е спокоен, камо ли връхлетян от комплекси, разколебан в една от малкото изконни гордости на всеки бандит, мъжествеността.
— За какво мислиш? — попита тя, колкото да каже нещо.
— Убиха Соломон Семерди… Взривиха го.
— Откъде знаеш това име? — искрено учудена извика Оливия.
— Много неща знам. Много повече от колкото предполагаш, курво!
— На руски се казва „бляд“!
— Все в гъза! Защо не попиташ кой е убиецът?
— Ти сам ще ми кажеш.
— Права си. Този път си абсолютно права. Незаконният ти мъж взриви хеликоптера на законния. Япончик е в България.
Оливия облече пеньоара и седна.
— Той идва за мен, Жорж.
— Ще го посрещна достойно, бляд! Правилно ли го произнесох?
Овладяла се и успокоила пулса, Оливия се усмихна подкупващо.
— Имаш талант за езици, Жорж. Жалко, че са те занемарили като малък.
— Никой не ме е занемарявал, мръсницо жалка. Баща ни и майка ни едва ни изхранваха. Работеха като шерпи от тъмно до тъмно и нямаха нито време, нито сили да следят какви езици учат трите им деца.
Лицето му пламтеше от обида, но и от комплекси, по дяволите. Неизличими комплекси тресяха това бясно момче и именно те го правеха толкова непредвидим и опасен.
— Шегуваш се, Жорж. Но, че Япончик идва за мен, е самата истина.
— Знам — Бесният изглеждаше замислен. Или тя се заблуждаваше, или наистина нещо като усмивка пълзеше по лицето му. — Има един стар виц. Един ебал една, но не щеш ли мъжът й взел, че се върнал без време. Грабнал ножа да му реже хуя, но оня мокър, хлъзгав — изтръгнал се и търтил през двора. Мъжът грабнал чифтето и взел да го стреля от прозореца по голия гъз. Веднъж, втори, трети път… Ебачът бяга на зиг-заг, кривнал зад ъгъла и се покрил. Седи мъжът с пушка в ръце на прозореца и си мисли:… „И каква стана тя. Тоя еба жена ми, изтрих му хуя и го изпратих със салюти като войвода?“ — Бесният избухна в див смях. — Та и аз така. Със салюти ще посрещна тоя скот, Япончик, но нито хуя ще му трия, нито ще го чакам да търчи на зиг-заг… из двора.
Император Валериан успокои Бесния, върна му запечатаната в швейцарски плик снимка на Аркидяконо и се прибра в къщи. Беше осем часа вечерта, още светло, но всички лампи бяха запалени. Катя, облечена и гримирана за излизане, гледаше някаква мелодрама на видеото и ядеше ягоди със сметана, излегната на канапето.
— Защо си тук?
— Къде трябва да бъда, Валери?
— Изглеждаш готова за излизане.
— Чакам те… Искам да поговорим. Запазих маса в „Руския клуб“.
— Уморен съм. От път идвам. Никъде не ми се ходи.
— Моля те, Валери, имаме сериозен разговор.
— Мисля, че всичко сме си казали.
Жена му поклати глава.
— Грешиш. Иди се преоблечи, сложи черен костюм и не се бави. Ако се опиташ да се правиш на интересен, ще предупредя брат ми да внимава…
— Брат ти?
— Да, брат ми, Георги Изов. Той все още не подозира каква змия отглежда в пазвата си.
Императорът се усмихна криво.
— Остави импровизациите, Катя.
— Никакви импровизации, Императоре. Иди се преоблечи и побързай. Ти си по-близо до смъртта, отколкото до триумфа!
Иззвъня Мобифонът. Беше Макакът от Свиленград.
— Складовете са празни, шефе.
— Добра новина — мислейки за заплахите на Катя отговори той. — Тази вечер ще поръчам нови доставки. Утре в 10 часа те чакам в „Калибанк“.