— Сам?
— Не, разбира се.
— Цялата пехота?
— Да. На място ще се разберем за подробностите.
— Кой беше? — попита Катя.
— Ще ти отговоря, като постъпиш на работа в холдинга. — каза Императорът и отиде да се преоблече за вечерята.
Преди да влезе в банята набра още един номер на мобифон.
— Имаш ли нещо за писане? — попита, когато чу гласа на Козела.
— Да.
— Адресът на козметичния салон е „Денкоглу“ 36а.
Катя блъфираше, макар че беше близко до истината. Не знаеше нищо точно и изсмукваше от пръстите си обвинение, на което Бесния би се изсмял. Теорията й беше детински наивна. Императорът започна да скучае и да се заглежда по масите. Катя държеше обвинителна реч задъхана, зачервена от виното, замаяна от наивната надежда да вземе връх в конфликта с мъжа си, да изплува отново на гребена на събитията, които така брутално я бяха изхвърлили от сцената.
— Свърши ли? — отегчено попита той, когато Катя направи пауза да поеме дъх и да отпие.
— Горе-долу… защо, не ти ли стига?
— Предостатъчно — усмихнат широко каза той. — Искаш ли един съвет?
— Защо не?
— Не изливай тая словесна помия пред брат си, ако не искаш отново да те върне в манастира.
— Ще видиш на кого ще повярва! — заядливо, с детско упорство, продължаваше тя. — Все пак той е мой брат.
— Предупредих те, Катя. Не искай втори път да те вадя от Чекотин.
Мълчаха дълго, Катя нервно. Императорът изяде стека си с наслада, поръча втора бутилка бяло вино, загледан в изключително сексапилно чернооко момиче, вечерящо в компанията на трима цигулари от „Кали“.
— Това ли е всичко, Катя?
— Да. Отивам до тоалетната… Уреди сметката, тръгваме.
— Тръгваш ти — усмихнат иронично каза мъжът й. — Аз имам работа.
Когато Катя взе да криви токове към тоалетната, Императорът направи знак на един от цигуларите да дойде на масата.
— Знаеш ли кой съм? — попита той.
— Да, г-н Изов.
— Жената с мен?
— Г-Жа Екатерина Изова, вашата съпруга. Сестрата на големия бос.
— Точно така. Кое е момичето на масата?
— Нели… начинаеща проститутка.
— Когато жена ми се върне, твоите хора ще я изпратят до колата, после ще изчезнат, и… как ти викат?
— Вальо Пуйката… — с видимо притеснение отговори мутрата.
— Ще доведеш Нели на моята маса и ще изиграеш една рулетка в „Шератон“ за моя сметка. Става ли?
— Става, г-н Изов. Няма проблем. Оставям Нели при вас и изчезвам. Ще стане както заповядате, шефе.
— Добре, Вальо. Ето ти хиляда долара. Искам бързина, мълчание и дискретност! Действай!
— Трябва да забравим старите вражди, господа! — започна току-що произведеният в полковник, шеф на „Нева“. — Видяхте какво ни донесе подценяването на братя Изови.
— Обяснете ми убийството на Соломон Семерди. — изсъска Юлаев или Гарсонът, както беше известен сред подчинените си в КГБ.
— Япончик, може би ти искаш да кажеш нещо?
— Алкалай и Семерди поръчаха смъртта ми. В основата е Оливия, дъщеря на единия, жена на другия…
— Това го знаят и децата — прекъсна го Юлаев.
— Семерди, дойде да се увери с очите си, че предавам богу дух — без да му обръща внимание продължи афганецът. — Грешката е ваша, генерале. Трябваше да го предупредите кой е Япончик. Знаете анекдота „Пие последен, който стреля пръв!“
— Така ли ще отговорите на Алкалай, г-н Иванков?
— Ако има нахалството да ми задава въпроси, ще получи точно този отговор, Гарсон!
Юлаев скочи, но Нейфелд и Балагура застанаха между тях.
— Още един път този прякор и ти си мъртъв, Япончик!
Афганецът, който не беше мръднал от мястото си, взря монголските си очи в генерала и отегчено махна с ръка.
— Оцелях за шест години война с муджехедините, пет години ме стрелят всички мафии по света от Одеската до Коза ностра, та ти ли ще ме уплашиш, настъпана жабо? Лайно полицейско! Слушай какво ти говори Паша Пас, иначе върху теб ще се стовари гневът на Алкалай.
Мълчаха известно време, подтискайки враждебността си с цигари и водка. Бяха се събрали в дневния бар на хотел „Добруджа“ в Албена. От тук щяха да излязат или смъртни врагове, или съюзници за последната, отчаяна битка с Жорж Бесния и борците на „Кали холдинг“.
— Кой предизвика тази среща? — попита Марат Балагура.
— Тук сте по мое настояване — обади се полковник Пас. — Загинаха Степанчик, Миндиргасов, Чайковски, Манджурците, Майкъл Чьорни, Соломон Семерди и няколко стотин редови афганци. Не мислите ли, че е време да зарием томахавките и да се обърнем с лице към истинския враг?
— Това е работа на нашия филиал в София — все още морав от гняв каза Юлаев.