— Къде е Дебелия, генерале? — продължи Пас.
— Мъртъв.
— Неговият заместник, г-н Боев?
— Загина със Семерди в хеликоптера, но…
— Но? — обади се Нейфелд.
— Пентхауз има нов председател… Бившият шеф на „Ескадрона на смъртта“!
— Козелът? — недоверчиво попита Пас.
— Генерал Иван Жаров, известен като Козела — кимна Юлаев. — В момента е на инструкции в Центъра.
— Преведено — на поклонение при Алкалай — заядливо се обади Япончик. — Кога ще разберете, че война не се води от кабинети?
— Всеки води войната си както може, Япончик! — Нейфелд повиши глас, но срещна гневния му поглед и добави примирително.
— Съгласен ли си?
— Ти ли ме предаде на федералните власти?
— Да — без да се замисли отговори бившия борец. — Чьорни ми предложи 30% от шест милиона долара, за да те вкарам зад решетките.
— Лъжеш, Нейфелд! — все така спокойно звучеше афганецът.
— Никога не съм заставал на пътя на Миша Чьорни.
— Играта е сложна, Япончик. Чьорни търсеше начин да си върне милионите. Бяха му внушили, че Бесният е единствения човек, който може да му гарантира възстановяване на кредита. Майкъл се обърна към него за помощ. Условието беше Япончик в затвора, Оливия в България.
— И ти прие да бъдеш моят екзекутор?
— Ти щеше ли да откажеш 2 милиона и 300 хиляди долара?
— Не знам, Борис. Със сигурност знам обаче, че нашата сметка остава открита.
— Господа — намеси се Пас. — Да не забравяме защо сме тук. Предлагам да намерим цивилизован начин за уреждане наличните сметки.
— Да започнем с претенциите — каза Балагура. — Ти защо си тук, Гарсон?
Юлаев преглътна прякора си и реши да не обръща внимание на бандитски намеци. Въпреки, че зад него стоеше КГБ, той не беше най-силният човек в този бар и беше по-добре за него да даде задоволителен отговор.
— Аз съм личен пратеник на Центъра. От мен се иска да накажа убийците на Семерди и да изправя на крака „Пентхауз“.
— Убийците са пред теб, Гарсон. Паша пилотираше, аз взривих хеликоптера.
— Трагична грешка, Япончик…
Афганецът го прекъсна грубо.
— Няма трагични грешки, глупако. Играта е груба, лее се кръв. Борис Нейфелд и аз се върнахме от Кабул, Марат от затвора, Майкъл Чьорни се появи след емиграция и основахме „Нева“. Чьорни поиска свободата ми и жената, с която живея, Борис и Марат приведоха присъдата в изпълнение. Кое е трагичната грешка? Че Майкъл е мъртвец без гроб, или че тия двама подлеци посегнаха към врата ми? На кое викаш трагична грешка? Семерди искаше да види как умирам и сгреши. Аз видях как се разпада на съставните си части. Кое е грешка? Неговото любопитство, или моята предпазливост? Ти искаш главата ми? Слаб си, мек си в кръста, Гарсон! Мога още сега да ти пръсна черепа, но ме мързи. Кое е грешка, че ти не си в състояние да изпълниш заповедта на Алкалай, или че аз ще оставя живи червеи като Нейфелд, Балагура и теб.
Балагура скочи, но беше твърде бавен за тигър като Япончик. Не беше успял да стъпи на крака, когато „рюгер“- ът на афганеца потъна в устата му до небцето.
— Кротко, Марат! Кротко, бивши приятелю. Не си годен да се справиш с Япончик!
Пиха водка мълчаливо, дълго, тягостно.
— Сгреших с тази среща, господа — каза умореният и разочарован Пас. — Моля да ме извините!
— Какво искаш, Япончик? — попита Нейфелд. — Заклевам се в дъщеря си, че ако претенциите ти са разумни, няма да ти преча!
— Всичко, Борис! Главата на Бесния, милионите на Миша Чьорни, Оливия! Ей богу, ще ги взема сам!
Япончик премълча, че е изпратил убийци срещу Алкалай, и че в Америка главатарите на „Братство на Йехова“ Нейфелд, Брандвайн и Балагура ще бъдат посрещнати от снайперистите на „Криша“.
— Видя ли списъка, ДВД? — попита Бесният.
— Този, който трябваше, се извади, Жорж.
— Който можеше, искаш да кажеш?
— Същият смисъл с други думи. В списъка на Начев останаха кокошкари, психопати и просяци. Ти не си вътре, ако това е въпросът.
Бесният се усмихна криво.
— Срещу един милион ще ме извадят и от гражданските регистри. Този мръсник се оказа най-печелившия рекетьор в държавата.
— Паниката е пълна! — кимна адвокатът. — На тъмната борса твърдят, че на седмица напускат страната средно между 50 и 70 милиона в зелено.
— Шибана работа, ДВД. Ако комунистите превърнат тия списъци в практика, ще ни докарат до просяшка тояга.
— Има лек и срещу държавния рекет. Ако свикаме пресконференция и изнесем тия данни, ще им мине меракът да ви бъркат в джоба.
— Кой ще я води?
— Аз, Жорж, но в присъствието на президентите на „Кали“, „Пирана“, „ВИС-2“, „СИК“ и „Аполо“. Време е да зададем публично някои неудобни въпроси.