— Например?
— Има ли „Ескадрон на смъртта“, кой уби президентите на „Полиинс“ и „Пентхауз“, кой избива набедените гангстери, има ли руска мафия у нас, кой подстрекава и кой финансира гангстерските войни?
— Представяш ли си какви въпроси ще ни зададат журналистите? — развеселен от идеята каза Бесният.
— Ще излезем готови с отговорите.
— Какво пък — Бесният стана гъвкаво и тръгна из бункера. — Заслужава да се обмисли.
Иззвъня мобифонът. Бесният изслуша мълчаливо позива блед и разтреперан.
— Кой, как, кога? — бяха единствените въпроси, които зададе преди да прекъсне връзката. — Застреляли са Маймуняка в кенефа на пловдивския „Новотел“. Три куршума в гърба и една контрола в слепоочието.
— Имаш ли съмнения? — попита тихо ДВД.
— Или Козелът, или зет ми. — отговорът звучеше невероятно.
— Валери Савов, мъжът на сестра ти? — изумен продължи да задава въпроси адвокатът.
— Съсредоточи огромна власт в ръцете си, държи мангизите, по-умен е от дявола и има основание да е недоволен от семейството.
— Сигурен ли си?
— Не, д’еба мама му! Не можеш да изстискаш кръв от камък и информация от Император Валериан. — замислено, като че ли тъжно звучеше Бесният. Повика Мартин, заповяда му да налее водка и нервно, „с поглед“ изпи своята.
— Маймунякът? Голям идиот беше, бог да го прости, но куче вълча порода. Няма да намеря друг хамър като него…
Издрънка мобифонът, Беше директорът на „Калибанк“.
— Има новини, Жорж. „Пентхауз“ се снабди с нов шеф.
— Знам. Генерал Стоян Боев.
— Лека му пръст на генерала. Нов шеф се пръкна, трети поред.
— И кой е той, зет ми?
— Козелът.
Лицето на Бесния се опъна, очите му се наляха с кръв.
— Сигурен ли си?
— Следя парите на „Банка за Екологична Профилактика“. Заплатата му скочи рязко, почти двойно. Същото беше ежемесечното разкешване на Дебелия и Боев.
— Мислиш, че това е достатъчно доказателство?
— Предостатъчно, Жорж. Обзалагам се, че Козелът е новия „Пентхауз“.
Бесният мълча дълго, уморено, унило.
— Тоя Козел изглежда безсмъртен, мамичката му курвенска. Както и да е, Валери. Теди му диша във врата… И аз имам новини. Застреляха Маймуняка. Днес… Ела да пием по едно за бог да прости!
Императорът се усмихна вътрешно. Козелът беше приел задачата си сериозно и първите резултати бяха на лице.
— От кога си проститутка? — попита взрян в млечното, амфороподобно голо тяло на … май Нели й беше името.
— Ти си четвъртия клиент — нехаещо отговори начинаещата курва.
— Кой е сводникът?
— Един побойник. Павел, викат му Петльо.
— Беше ли на масата?
— Слабият… Черен, най-младият от тримата.
— Наемам те — Императорът хвърли пачка долари върху бръснатата й вулва. — Моите хора ще те скрият. Ще чакаш докато дойда.
— Ти си готин — усмихна се момичето. — Биеш ли жените?
— Еба ги! — Императорът произнесе цинизъм за първи път пред жена, но му хареса, полазиха го тръпки на възбуда, соковете се стекоха към слабините му. — Ще те скъсам от шибане, малка кучко, но първо ще си свърша работата.
Завари Бесния мъртво пиян, фъфлещ, заекващ, клатещ се като пиян негър на палуба. Не разбра нито, че той беше се отзовал на покАната, нито че ДВД използва случая да се разкара. Не разбра и когато Мартин му съобщи, че са убили и Сашо Главата. Бяха го екзекутирали в Созопол, пред дома му. Почеркът беше същият — куршум в гърба и контрола в слепоочието.
XIV
Беше неделя, юни, пееха птици, цъфтяха цветя, дъхтеше, ромонеше потока под краката му и се вливаше в язовир „Огняново“. Синьовиолетов аквамарин, блеснал под слюдестия небесен покров и подпален от многомилионния волтаж на вселенското кандило. Императорът спа осем часа, нещо, което не му се беше случвало, откакто проникна във взривоопасния дом на Вълка. Събуди се със свежа глава и отпуснати нерви, поръча закуска на верандата, хвърли разсеян поглед на проститутката и влезе в банята. Избръсна се и взе врял душ. Като излезе гол и мокър, завари Нели да маже масло върху дебела селска филия.
— Добро утро — каза той, разочарован, че нечие присъствие, макар и сексапилно като нейното, щеше да застане между него и изящния ландшафт на резиденция „Ангор“, към която беше започнал да изпитва противоестествено влечение. Преведено „ангор“ значеше смъртен ужас. Срещаше се в погледите на безнадеждни болни, на осъдени на смърт или на хора, под угрозата да загубят чест, богатство, жената на живота си или любимата си играчка. Император Валериан кръсти вилата си „Ангор“ вместо уроки против магия срещу всеки един от тези кошмари, или всичките взети вкупом.