— Тук е много гот — каза Нели. — Гладен ли си?
— Не. Ще пия кафе.
Императорът седна, запали цигара, отпи първата глътка, затвори очи и подложи лице на едва полъхващия ветрец.
— Валериан? Много дълго… Мога ли да ти викам Вал?
„Можеше и по-добре да започне този прекрасен ден!“ — помисли с досада Императорът, но на глас каза:
— Вал? Може… Ако искаш и Валдхорн можеш да ме наричаш, стига да дрънкаш по-малко и да правиш само това, за което ти плащам.
— Плащаш да чукаш — неразбрала настроението, продължи Нели. — Снощи ме, кара да го лапам. Значи си ми длъжник.
Императорът отвори очи.
— Води си сметките. Ще ми ги представиш на края. — загледа се в простодушното й красиво лице. Закачено върху друго тяло, тази глава можеше да мине за символ на невинността, но нарисувана без образ, Нели би могла да бъде наречена „Еталон-изкушение от края на 20 век“, „сексуално последствие на чернобилската ядрена катастрофа“, „порнофлаг на несъстоялата се източноевропейска демокрация“ и т.н. Какъвто и порок да се припишеше на това тяло, все щеше да звучи достоверно.
— Вал?
— Казвай.
— За какво мислиш?
— За теб. От къде си?
— От Русе.
— Не чувствам диалект?
— О, много усилия положих да го премахна. Ходех на курсове по правоговор, при логопед, дори се бях записала в една аматьорска театрална трупа.
Императорът беше наистина изненадан.
— Защо? Понякога в диалекта има чар.
— Винаги съм искала да изглеждам дама. Нищо, че съм проститутка.
— Не винаги си била проститутка.
— Не, разбира се, но винаги съм искала да бъда.
Този път не беше изненадан, беше шокиран.
— Така ли? За пари? Един богат мъж може да ти даде повече, отколкото би спечелила за три курвенски живота.
— Аз не съм курва, Вал. Само проститутка.
— Каква е разликата. Нали си все с краката във въздуха?
Нели се направи, че не чува обидите.
— Вие, мъжете, сте много глупави, Вал. Дори най-интелигентните от вас. Затова страдате по разни курви, пропивате се, полудявате, самоубивате се. Курвата си е курва, боклук като всеки лъжец, джебчия и тем подобни измекяри.
Този път Императорът не беше нито изненадан, нито шокиран, той беше втрещен.
— А вие, проститутките?
— И между нас има курви, но между банкерите няма ли? Обзалагам се, че на глава от населението вие сте по-големите боклуци.
Валериан запали втора цигара, отиде да се облече и се върна изгарящ от любопитство към това момиче с глава на ангел и тяло на весталка.
— Знаеш ли защо скри голотата си, Вал?
— Не може да няма някаква драматична причина — неподготвен за въпроса й, Императорът се скри зад софистика.
— Има — Нели се усмихна мило, в себе си нарече усмивката й „тиха“. — Чу истината, но тя те дразни, и дойде готов да спориш. Подсъзнателно чувстваш, че за разлика от голата жена, голият мъж не може да бъде убедителен.
— Ти май не си много тъпа?
— Курвите са тъпи, Вал. Лъжат, крадат любов, слагат ви рога с такава тъпа гордост, сякаш разклоняват висящите градини на Семирамида, без да си дават сметка, че вместо вас опустошават себе си. А аз съм само проститутка. — Нели загаси цигарата си и го погледна с изгарящите си антрацитни очи. — Не, Вал, наистина не съм тъпа, въпреки, че от търговска гледна точка е по-добре да те оставя да мислиш обратното.
Императорът мълча дълго време, взрян в непроницаемото спокойствие на лицето й.
— Какво знаеш за мен?
— Само това, което чух в „Руския клуб“ и, разбира се, каквото виждам. — Нели се поколеба, но чувствайки очакването му, продължи. — Един от Изови, банкер номер едно на ъндърграунда, мъж на Екатерина Изова, малко бебе, син, това е всичко.
— Различаваш ли мълва от истина?
— Старая се.
— С мен ще трябва да се стараеш много, момиче. Не си тъпа видимо, не си лъжкиня, но май си горда, че си проститутка?
Нели си наля кафе, запали поредната цигара, качи краката си на съседния стол, сложи излишно тъмните си слънчеви очила.
— Всъщност съм студентка по журналистика. Бях омъжена за един глупак с мускули… от Русе. Заряза ме заради една глезла с форд ескорт. Ще проституирам, докато не стъпя на крака… После ще му търся колая. За колко време ме наемаш, Вал?
— Да речем… един месец? Много ли е?
— Не, но ще ми трябват дрехи… Трябва да отскоча до квартирата!
Императорът сложи бандитския си „Райбан“, очила, които бяха станали емблематични в подземния свят, натисна звънеца.
— Мъдрец, слизате с Нели в града. Купете дрехи… Тя знае какви и колко… Колкото трябва, толкова! А ти — пръста му се заби в челото на проститутката. — Можеш да похарчиш колкото пари искаш, но като се върнеш тук, искам да видя външната ти представа за дамата!