— За какво й е роб? Малко ли слуги има?
— Не е достатъчно. Иска уязвим съпруг и любящ брат… Общо взето не знае какво иска.
Жорж се намръщи.
— ЧеКотин, Валери. Кажи й от мое име, че една твоя дума и потъва в дебрите на манастира
— Няма смисъл — Валериан Императорът поклати тъжно глава. — Ще я изчакам да се увери, че злобата не е най-добрата политика!
— Можеш ли да говориш, Козел?
— Да, Императоре. Сигурно си на голям зор, щом се обаждаш в три през нощта?
— Три ли е? Не забелязах. Къде е Япончик?
— В базата на „Нева“. Пазят го хората на Пас.
— Във връзка ли си с него?
— Запознахме се снощи, Императоре. Умен мъж… и алчен… и опасен.
— Какво иска?
— Главата на Бесния, Оливия литовката и милионите на Чьорни.
— Предложи му първите две.
— Направих го. Не било достатъчно. За милионите претендират и шефовете на „Братство на Йехова“.
— Тия пък кои са?
— Евреи от Ню Йорк. Борис Нейфелд и Марат Балагура. В Америка са по-известни от Марлон Брандо.
— Насъскай „Нева“ срещу „Братството“!
— Алкалай е свършил тази деликатна работа. Наш ред е да действаме.
— Не разбирам, Козел?
— Какво става с Бесния?
— Утре сутрин започва да тече последния му пясък! Къде е Теди?
— Спасил се е в Гърция.
— Защо е жив, щом знаеш къде е?
— Жив е временно.
— А Мартин?
— Чакам го в козметичния салон. Поставил съм на майка му „уши, нос и гърло“. Бави се момчето, или е надушило нещо.
— Ще се появи — Каза Императорът. — В понеделник „Кали“ дава пресконференция.
— Съобщи го телевизията, радиото, има го във всички вестници.
— Никакви провокации! Ескадронът да държи далеч от „София прес“ Япончик, Пас и евреите от „Братството“.
— Ще имам грижата, Императоре. Замине ли Бесният, пред теб ще изникне тежък проблем.
— А именно?
— На кого да върнеш Оливия. На Япончик или на Морис Алкалай.
— Хамлетов въпрос, Козел. Ти как би постъпил?
— Алкалай. Срещу милионите на Чьорни. Япончик е персона нон грата в Америка. Така и така ще се връща в Москва. Да търси литовката от баща й.
— Умно, генерале. Предупреди Центъра, щом ударят камбаната на зет ми, да пращат самолет за литовката. Една беля по-малко, мама и да еба фатална.
— Добре — Козелът се засмя гърлено, задавено, енфиземно. — Кога ще се видим, ваше Императорско величество?
— След пресконференцията. Изчезвам за уикенда. Каналите са отпушени, складовете пращят от стока, капаните са заложени. Имам законно право на двудневен отдих.
Нели се появи облечена като Маргарет Тачър. Светлосин костюм, тип блейзер, синьобели обувки, синя чанта. Беше положила дискретен грим, бледи, едва забележими, лак и червило. Изглеждаше свежа и уханна като черна роза, сериозна, дори делова, като че ли се явяваше на конкурс „бизнесдама на годината“. Валериан не подозираше, че е годна на толкова пестелив шик и й го каза.
— Благодаря, Вал. Този комплимент значи много за мен. — Кротко промълви тя.
Императорът не очакваше светски финес от една проститутка и скри зад думи нарастващата си изненада.
— Едно по едно ще ми покажеш целия си пазар, като на ревю!
— Целият пазар е на мен, Вал. — весело се усмихна момичето. — Поиска да ти демонстрирам моята представа за дама. Не си казал, че трябва да те разоря.
Негов ред беше да се усмихне.
— Изглеждаш прекрасно, Нели. Истинско удоволствие е да вечерям с теб.
Лицето й посърна.
— Гледал ли си „Прити уомън“… с Джулия Робъртс и Ричард Гиар?
— Не. Трябваше ли да съм го гледал?
— Тя е проститутка, той богат… Също като нас. Не искам да изпадам в инфантилни мечти. Имаш ли нещо против да се преоблека в мои дрехи?
— Не.
Нели стана и излезе. Беше дванадесет часа, събота, пети юни, езерото имаше цвят на кал, природата беше притихнала в очакване на буря. Иззвъня мобифонът.
— Къде си, Валери? — попита Катя.
— В провинцията.
— Кога ще се върнеш?
— В понеделник.
— Не можеш ли по-рано?
— Не.
— Жорж е болен.
Императорът изтръпна.
— Какво му е? Да не е препил?
— Сигурно. Главоболие, повръщане… Не го държат краката.
— Махмурлук. Ще му мине, Катя. Ледена бира и вряла шкембе чорба. Класическо лекарство за болни като него.
— Сигурно. — Катя мълча дълго. — От мен ли бягаш, Валери?
— Не бягам, но и не бързам да се прибирам в къщи.
— Детето не те е виждало две седмици. Ще те забрави.
— Ти ще имаш грижата да му припомниш, кой е непознатият чичко.
— Зъл си, Валери.
— Зарежи големите приказки, Катя. Какво искаш?
— Да се върнеш!
— В понеделник след пресконференцията. — Императорът изключи мобифона и извади батерията.