— Как ще се доберем до Оливия… след възнесението на Бесния?
— Ще я изтъргуваме с „Кали“.
— Значи ни трябват парите на Чьорни.
— Точно така и не само те. Трябва ни тоталното наличие на „Орионбанк“.
— Робери?
— Тук му викат грабеж. Точно така… Групите са готови. Едната водиш ти, другата аз. Коли, пиротехници, специалисти по алармени инсталации и секретни ключалки, всичко е налице.
— Кога е ударът?
— В четири сутринта!
Япончик се замисли.
— Какво толкова, щом се налага да крадем, ще крадем, Павел. Как са комплектовани отборите… афганци?
— Само афганци, Япончик. Твоят тим ще работи навън, моят вътре.
— Редно беше да решим този въпрос с жребий.
— Нямам време да ти обяснявам схеми, опасни точки, алармени капани. Ако настояваш, ще се разменим, но това значи до удара да не вдигнем глава от чертежите!
Япончик махна с ръка.
— Не настоявам, Павел. Ни най-малко. Балагура и Нейфелд?
— Изпратих Сенка Малкия да се увери, че заминават.
— Отплуваха ли?
— През Париж за Чикаго.
— Защо Чикаго?
— Не знам. Сигурен съм обаче, че ти трябва да знаеш.
Япончик грабна спейсфона и мълча със слушалката на ухото, докато не го свързаха.
— Монгол, Япончик съм. Момчетата от „Братството“ ще влязат през О’Хеър. Чакайте ги на полета от Париж. — после изключи апарата.
— С бога напред, Павел!
— Ни пуха, ни пера! — отговори шефът на „Нева“.
— Кой уби Стоян Боев, Козел? — попита следователят Проданов.
Познаваха се от дълги години, но се мразеха от първия миг. „Омраза от пръв поглед!“ — Както пишеше в романите.
— Не аз всеки случай!
— Но ти седна в стола му.
— Случайно, Проди… За твое сведение, кариерата не е между моите пороци.
— Но те произведоха генерал? Теб! Идва ми да си изям пагоните!
Козелът се усмихна хладно. Избягваше тази гримаса. Бяха го предупредили, че последствията от пластичните операции най-лесно личат при смях и гняв.
— Смяташ, че не заслужавам генералски лампази?
— Ти си престъпник, Козел. Винаги си бил. Ако не беше попаднал в полицията, днес щеше да бъдеш най-търсения бандит в страната.
— Защо мислиш така, Проди? Ако е удобно да попитам?
— Аз съм следователят! Аз задавам въпроси. Аз приемам или отхвърлям отговорите… Второ питане: Кой уби генерал Стоян Боев?
Козелът се надвеси над масата, пресегна се и впи пръсти във вратните му жили. Имаше железни ръце и в момента му причиняваше влудяваща болка.
— Слушай ме внимателно, Проди. Първо, аз не съм следствен, второ — никой не е престъпник до доказване на обратното и трето, последно, отнемайки любимата ти жена, аз се ожених за най-празноглавата курва, която съм срещал някога. Ти си в дълг, че те отървах от дълголетен душевен тормоз.
Козелът отпусна хватката, запали цигара и се отпусна в стола.
— Казвай защо поиска тази среща и кой откъде е!
Полковник Проданов изтърпя физическия тормоз с мъртво лице, не даде вид, че е изпитал болка, камо ли унижението от безпардонното посегателство на ранга и на личността му.
— Кой уби Боев?
— Вероятно „Нева“. Въздушна атака… намирисва на Афганистан, но това е импровизация на четири очи… и само между стари приятели.
— Кой отвлече децата ти?
Ставаше лошо.
— Кой ти каза, че някой е отвличал момчетата?
— Бившата ти жена.
— И какво поиска тая тъпа путка? Да ги откриеш и да й ги върнеш?
— Да.
— Защо не го направи, Проди? Защо й отказа? Как беше лафът: „Стара любов ръжда не хваща!“
Проданов кимна.
— Поли напусна писателя… Живеем заедно.
Този път Козелът не издържа и избухна в луд смях.
— Извинявай, Продане. С това трябваше да започнеш. Нямаше да кажа дума по неин адрес. — Козелът избърса сълзите си с ръкав, овладя дъха си, маската. — Желая ви щастие… След двадесет години чакане? Това е „аморе фуриозо!“, д’еба мама му. Не предполагах, че си способен на толкова трайни чувства…
— Къде са момчетата, Козел?
— Полковник, майка им е твоя, но те са мои синове. Избягвай да си вреш носа при момчетата. Посегнеш ли там, ще ти скъсам гъза, като едно време. Не си забравил, нали?
— Не! — при подялбата на бившата му жена Козелът го беше бил така, че Проданов лежа три месеца във военна болница със счупена ръка, шест пукнати ребра и комоциум. — Не съм забравил, Козел. Нашата сметка е открита. Питам те като частно лице. Кой отвлече момчетата? Защо ги освободи едно по едно! Откуп ли ти поискаха? Кой го плати? С какви пари… и ако не е за откуп, защо? Имаш ли връзка с „Кали“, „ВИС-2“, „СИК“, „Аполо“, „Корона“ и т.н. Кой уби Дебелия и Боев? Кой, щом Индианецът не е между живите, може да свитне от сто метра Тодор Беров… Можеш да ми отговориш на четири очи. Съветвам те да го направиш. Откажеш ли, ще пееш на „Развигор“!