— Остават Лисабон, Белград, Стокхолм, Осло и Копенхаген, Монгол.
— Излишно лутане, Япончик. Взели са самолета от Цюрих за Атина. Предполагам, че отново са при вас!
— По-добре от нищо, Монгол. Ще ги потърся В София. Дръж под око „Кенеди“ и „О’Хеър“, ако случайно им скимне друго.
Япончик прекъсна връзката.
— „Братята на Йехова“ са някъде наоколо.
— Ще изпълзят на слънце — каза Пас. — Все някога… Влизаха в бара.
— Нямам търпение, Паша! Още утре цялата войскова наличност на лов за тези еврейски лайнари! И търси касата на Майкъл Чьорни. Без този ключ вратите към Оливия и Бесния са затворени!
Дива музика ги удари в ушите. Стриптизьорките се въртяха на железните оси, въпреки че беше празно и хладно като в гроб.
— Чьорт и утре е ден. Пие ми се, Павел… Ще се забавляваме в тази балканска клоака.
Теди набра кода на България, на София, на Ескадрона и зачака.
— Генерал Жаров, моля!
След десетина секунди чу:
— Командир на отделение 1113 слуша.
— Здравей, Козел!
Командирът мълча няколко секунди, после гласът му прозвуча бодро.
— Мараба, Теди. Къде си копеле смахнато?
— Далече, приятелю. Достатъчно далеч от шибания ти Ескадрон и достатъчно близко, за да ти прегриза гърлото.
— Що за кръвнишки мераци, Теди. Знам, че си в Атина, моето момче.
— Тогава знаеш повече от мен, Козел — младият скот се изхили. — Свикваш ли с новата маска?
— Имам ли друг избор, шампионе. Новото лице е като гърбицата — до гроб. Да не се обаждаш да ме каниш на погребението на Аркидяконо?
— Отдавна гние… чешкият гражданин Петър Мусил.
— Лека му пръст. Ще запаля една свещ довечера. Какво има, Теди? Едва ли се обаждаш да се осведомиш за здравето ми.
— Разбира се не, Козел, имам две сведения. Оценявам ги по десет хиляди всяко. Първото е важно за теб, второто за Япончик!
Козелът изтръпна.
— Да чуем информацията, момче. Ако е ценна, няма да се циганим за мангизи.
— Бива си я информацията, генерале. По обратния ред — Япончик търси Борис Нейфелд и Марат Балагура. Аз знам къде са, кога ще влязат в страната и как. It̀s worth! „Струва си цената!“ — както казват американците.
— Може би… Другата сделка?
— Синовете ти са в Синсинати, Охайо — „Лианър Рузвелт Колидж“ на „Дайанайсиз авеню“.
Сякаш господ беше отредил половината от времето на телефонните разговори по света да минават в мълчание. Паузи на страх, на любов, на мъка, на ярост, на отчаяние!
— Много ли ме мразиш, Теди?
— Аз съм над чувствата, Козел. Понятия родители, приятелство, любима жена — нищо не ми говорят. Предлагам бизнес, приемаш ли го?
— Да. Как ще си вземеш хонорара?
— Ще стигнем и до там… Аз съм в един бар, сам… Барманката има най-големите цици в града. Къде бях, в Атина май. На стереото се върти един стар хит на Billy Joe! „Honesty is such a lonely word!“ Знаеш ли го?
— Не, и не виждам връзката.
— О, има, Козел. Били Джоъл пее „Честност, каква самотна дума“ Не глупава, наивна, празна, отживяла, а самотна, генерале. Наистина, честността е самота, съвършената, библейската духовна пустиня.
— За какъв хуй са ти тия попски дивотии, Теди. Какво общо имат те с моите момчета или с шефовете на „Братството“?
— Прост човек си, Козел. Може да си най-големият снайперист в света и най-страшното корумпирано ченге поне на полуострова, но главата ти е празна. През ушите ти се разминават мусони и пасати като в открито море. Прегради никъде, никакви. Ясен ли съм?
— Да. Сега ми обясни смисъла на задълбочената си лекция.
— Нейфелд и Балагура, Козел, са перфектна стока. Ти ще предложиш главите им на Япончик и живота им на Алкалай. Пазарлъкът ще надхвърли сто бона в зелено, ти ще ми подхвърлиш една пета и някой друг ще откупи момчетата. Така ли ще процедираш, генерале?
Козелът отново онемя.
— Добра идея, Теди. Имаш ли начин да контролираш сделката?
— Не! Честността и аз сме двете най-самотни понятия в света.
— Ще трябва да приемеш на доверие сумите, които ще предложат Япончик и Алкалай.
— Ще помисля тогава. Забравих да ти кажа, че момчетата бяха в колежа „Лианър Рузвелт“. От теб зависи да се върнат обратно.
— Ще те убия… Теди! — изпъшка Козелът, но младият скот не му позволи да довърши ужасната си тирада.
— Не ме засипвай с празни приказки, Козел. Ще ти се обадя утре по това време. Искам двете цени. Ще ги обсъдим разумно и внимателно. И още нещо. Имаш двадесет и четири часа да намериш отговора на един въпрос, моЖе би най-ваЖният, генерал Жаров!
— А именно?
— Кой уби негъра Елтън ФоКс и Къде е трупът му. Самотният и честен отговор на този въпрос е пряко свързан със съдбата на децата ти!