Това, което не знаеха ни Императорът, ни Козелът, беше, че Мартин преживя още близо час с два куршума в сърцето и черния дроб и една контрола фронтално в гръкляна. Здраво момче беше бившият шеф на бункера и положи нечовешки усилия да се измъкне от гроба си… Когато се увери, че умира, измъкна паспорта, златния паркер, подарък от Вълка за 22-рия му рожден ден и написа епитафията си върху единствената легална връзка с държавата. Майка му, която го откри случайно, прочете: „Приживе на всички в устата ви срах, серете и вие на гроба ми без страх, че мъртвец от гроба не може да се вдигне, серящия гъз с хуй да достигне!“ Мартин беше завършил българска филология и тайно, много тайно пишеше стихове…
Майка му прочете четиристишието и припадна. Като се свести, скри паспорта и повика полицията. Минаха месеци, когато събра сили да го разгърне отново. Погледът й попадна на две думи, които на пръв поглед нямаха смисъл, но тя ги запомни завинаги. Преди да издъхне Мартин беше написал Козелимпер…
— Днес е пресконференцията на „Кали“ — каза Пас.
— Кой ще я води?
— Шефът на банката… Вапериан Изов, Япончик. Женен е за сестрата…
— Знам… Набери го. — Пас безропотно изпълни молбата-заповед.
— Г-н Изов, Вячеслав Иванков ви безпокои. Приятелите ме наричат Япончик.
— Чувал съм за вас! С какво мога да ви услужа?
— Търся жена си и мейнфрейма на Майкъл Чьорни.
— Коя е жена ви… Оливия Алкалай Семерди?
— Според буквата на закона не е моя съпруга, но живеем заедно.
— И тази клюка не ме отмина, г-н Иванков! Оливия напусна „Кали“, придружена от генерал Иван Жаров. По мои сведения, днес лети за Москва.
Япончик позеленя от бяс, но брои до сто и продължи, колкото може по внимателно.
— Козелът искате да кажете?
— Това е прякорът му, г-н Иванков. Предадох г-жа Алкалай с облекчение.
— Бихте ли ми дали номера му?
— Един момент — Императорът запуши слушалката с длан, намигна на Козела. — Япончик ще те потърси след малко. — 088/60 10../.. Моля не казвайте кой ви е дал джиесема!
— Разбира се, г-н Изов. Какво знаете за Майкъл Чьорни?
— Регулярната фискална информация. Получавам я като президент на банка.
— Къде е заложен мейнфрейма?
— В „Банка за Екологическа Профилактика“. Задържат авоарите по обслужване на несъбираеми вземания от „Банка за земеделски кредит“.
— БЕП… това е банката на Ескадрона на смъртта?
— Вие го казвате, г-н Иванков. Ще бъда откровен с вас и до мен са стигали такива слухове.
— Ясно… Пак ще се чуем, г-н Изов. Благодаря за информацията.
— Моля. Беше удоволствие да ви съдействам. Императорът изключи и се обърна към събеседниците си.
На масата в бункера се бяха разположили Йосиф Карев, Теди и Козелът. Косьо Блейзерът беше поел бункера. Мъдрецът оставаше негов шофьор, Кълвачът личен бодигард и шеф на охраната. Всеки момент трябваше да пристигне маршалът на пехотинците, Макакът, да разпредели вътрешната и външната охрана… и животът в холдинга да потече по старому.
— Време е, Императоре. Къде е ДВД?
— Ще се видим в „София прес“. Адвокатът няма работа в холдинга. Къде е Оливия, Козел?
— Скрих я… Япончик трябва да я търси в Москва.
— Какво обяснение ще дадеш на баща й?
Козелът показа среден пръст. Лицето му беше решително, зло… Лице на войник, тръгнал на война срещу целия свят.
— Такъв за Алкалай. Да си ебават майката разни КГБ-та, еврейско лоби, „Нева“, „Криша“ и т.н. Тук е България, Императоре, а аз — български генерал.
— Оливия знае ли?
— Тя е моя жена!
Императорът се усмихна.
— Не станахте ли много претендентите?
— Никога повече не казвай това!
— Добре, Козел. Забрави. — Мобифонът издрънча. Макакът и пехотинците бяха поели „вахтата“. Вече спокойно можеше да каже, че владее холдинга. — Теди, заминаваш за Америка. Ще откриеш офиси и на двете крайбрежия. Използвай негрите. Те са естествен враг и на „Братята на Йехова“ и на „Криша“.
— Къде ще ситуирам резиденцията?
— Синсинати, Охайо, на половин път между двата бряга. Щом наема човек с бревет, ще ти пратя Чесната. Искам до една седмица да си в Щатите.
Теди кимна.
— Това е всичко, господа. Време е да се явя пред журналистите. Днес ще обявя пълното легализиране на холдинга.
Ведър смях се разнесе в бункера.
— Не се смейте, момчета! Сега ще им хвърля прах в очите, но в следващите две-три години ще изкарам целия бизнес на слънце.