— Наркотиците и оръжието?
— Не е наложително мръсната стока да се появява в страната! — Императорът стана и излезе. Ограден плътно от охраната, с цигара в устата и ръце в джобовете, той наистина беше заприличал на коронована особа.
Два дни след погребението на брат си, Катя се върна от Кюстендил. Беше останала да види някои съученички, но й доскуча в еснафското благополучие на затлъстелите, многодетни приятелки и побърза да си тръгне. Беше девет часа вечерта, вторник, когато отключи вратата.
— Брик! — извика тя. Кучето не се появи. — Къде си се сврял, моето момче… Ела да видиш какви лакомства ти е донесла мама.
На масата в хола имаше бял лист и писалка. Катя седна и се зачете. Беше договор. В развода, който Валериан Изов започваше срещу нея, трябваше строго да се регламентират отношенията им. Екатерина Изова получаваше месечна доживотна издръжка, апартамента, вилата на брат си Жорж в Симеоново, кола с шофьор и покриване на всички разноски по имотите и издръжката на сина-племенник, който Валериан Изов щеше да разсинови чрез съда. Катя се задължаваше да приеме развод по взаимно съгласие и завинаги се отказваше да се меси, интересува или влияе върху делата на „Кали холдинг“.
— Мръсник! — изкрещя тя. — Господи, какъв мръсник! Цървул от Брестница… Император Валериане, очите ти ще избода, мръсно копеле!
Тогава погледът й попадна на бюфета. Между старинния часовник и една китайска ваза, подарък от покойния Нерон за сватбата й, се мъдреше изцъкленият мител шнауцер. Препариран и вчесан от веща ръка, той изглеждаше почти като жив. Катя не беше чела „Кръстникът“ на Марио Пузо, не знаеше нищо за жребеца Хартум, нито кой отряза главата му, нито по чия поръчка, но след като гледа онемяла десетина минути бившето куче, подписа договора, залепи го в плика, който намери на масата, и го изпрати на адреса, написан собственоръчно от бившия й съпруг.
— Как мина пресконференцията, Вал?
— Надявам се добре… Не знам. Ще видим в новините.
— Гладен ли си?
— Не още… — Императорът я целуна по очите. — Харесват ли ти подаръците?
— Не ме разплаквай, Вал…
— Иди се облечи. Ще дойде фотограф да те снима.
— Мен?
— Била ли си в Париж? — Валериан ритна обувките си, съблече се, надена халата и седна срещу нея.
— Не.
— Ще ти покажа всички световни вертепи… Отвън, Нели! Вътре нито ти, нито аз имаме работа! И още нещо. Не си на служба… Твоя воля е да си отидеш или да останеш.
Нели ревна отчаяно. Императорът изчака да изтекат всичките й сълзи, да се успокои дишането й, да блесне отново брикетният й поглед.
— Имам нужда от теб, Нели!
Момичето кимна едва забележимо и затвори очи.