Выбрать главу

И как да не се вълнуват!

— Ако кацне в Америка, ще можем ли да заминем за там? — попита Синяев.

— За можене — ще можем — отговори му Куприянов, — но там няма да сме стопани, а гости.

— Да не говорим за това — подхвана Щерн, — че получаването на визите ще отнеме много време. А не е изключено и въобще да не ни разрешат да посетим Америка. Такива случаи за съжаление все още има. В капиталистическите страни науката невинаги получава поддръжката на управляващите класи. Главното е дали имат изгода монополистите, а тези господа отлично съзнават каква огромна полза ще могат да извлекат за себе си от подобна визита. Хората, или каквито и същества да са те, съумели да построят космически кораб и да извършат междузвезден полет, безспорно са изпреварили Земята в областта на техниката.

— Да, лошо! — каза Лебедев.

Настъпи кратко мълчание.

— Откъде ли може да е долетял? — тихо, без да се обръща към някого, попита Степаненко и сам си отговори: — От Марс.

— Отде накъде от Марс? — сопна му се Щерн. — Ама че глупости! На Марс няма разумен живот.

— Ами тогава откъде? От Венера ли?

— От Венера?!… От Юпитер, Уран, Нептун, Плутон. Запомнете! В слънчевата система само на Земята има разумни същества. Корабът е долетял от друга планетна система.

— Но в такъв случай той трябва да е летял…

— Най-малко четири и половина години, и то, ако е летял със скоростта на светлината.

— Виж ти! — каза Широков.

— А може ли да сме сигурни, че корабът не лети към Земята с враждебни намерения? — неочаквано попита Аверин.

— Уелсовщина! — пренебрежително му отвърна Щерн. — Борба на световете!

Разгоря се спор. Неколцина застанаха на страната на Аверин, други мислеха като Щерн.

Куприянов не слушаше спора. Седеше в дълбокото кресло със затворени очи и мислеше. Вероятността корабът да не кацне в Съветския съюз предизвикваше у него, кой знае защо, чувство на досада и раздразнение. „На тях — мислеше си той, — на тия същества, долетели на Земята от дълбините на световното пространство, им е напълно безразлично къде ще кацнат. Те нищо не знаят за Земята и човечеството. Ще кацнат там, където хрумне на началника им, ако имат такъв. А може би те дори не подозират, че Земята е населена с разумни същества, и като направят една обиколка около нея, ще се насочат към Венера или Марс.“

Той рязко вдигна глава, поразен от неочаквана мисъл.

„Като направят една обиколка около нея!… Ами да, разбира се, това е най-естественото, което трябва да извършат едни разумни същества, долетели за пръв път до неизвестна за тях планета. В такъв случай утре сутринта корабът отново ще се появи над Москва, над която той най-напред се доближи до Земята. Защо ще каца в Америка, когато, намирайки се над нея, екипажът му е видял едва половината от земното кълбо? Дори само любопитството ще ги накара да завършат обиколката си около Земята.“

Той погледна часовника си. Беше вече дванадесет.

— Вижте какво, другари! — каза той. — Ако корабът кацне в Америка, безполезно е да седим тук и да чакаме. А да кацне у нас през нощта, е невъзможно. Това може да стане едва утре сутринта или през деня. Затова настоятелно ви моля да се приберете по стаите и да легнете да спите.

Нареждането бе така логично, че никой не възрази. Участниците в експедицията се прибраха по стаите. В кабинета останаха само Куприянов, Лебедев и Щерн.

— Аз ще прекарам нощта тук — каза Куприянов. — Ще легна на дивана, по-близо до телефона.

— И ние ще останем с вас — обади се Щерн. — Има място.

Лебедев и Куприянов дълго не можаха да заспят. Старият академик вече спеше, а те все още лежаха с отворени очи и разговаряха.

Куприянов изказа предположенията си и биологът се съгласи напълно с него.

— Съвсем логично е. Как никой не се досети по-рано!

— Те случайно са долетели до Земята откъм нашата страна — продължи Куприянов. — Като направят обиколка около Земята, те ще кацнат именно тук, в европейската част на Съюза. Според мен това е безспорно. — Той седна на дивана. — Семьон Павлович, помните ли, Щерн казваше, че корабът лети много бавно. Неговото движение не зависи от въртенето на Земята около оста й. Той просто бавно се спуска, а Земята, въртейки се, минава под него.