— И когато Земята направи едно пълно завъртване, корабът ще кацне — подхвана Лебедев. — Точно тъй, Михаил Михайлович! Познахте.
— И знаете ли какво ще ви кажа… — Пълното лице на Куприянов грейна от усмивка. — Искате ли да бъда пророк? Ще получим съобщението за кораба в шест часа сутринта, когато той ще се появи над Владивосток.
— Ама че глупости! — чу се глас и една разрошена брада се надигна над дивана. — Обсерваторията в Петропавловск на Камчатка първа ще види кораба и това ще стане не в шест, а в два часа през нощта по московско време. От къде на къде тук Владивосток, Хабаровск, Биробиджан, Комсомолск?…
— Ние май ви събудихме, Семьон Борисович?
— Отдавна не спя и ви слушам — измърмори сърдито Щерн.
— Съгласен ли сте с мене, Семьон Борисович? — попита Куприянов.
— Логично е — кратко отвърна старецът.
Той се надигна, пъшкайки, от дивана, отиде до бюрото си и измърмори:
— Кой го знае какво е времето там!
Куприянов и Лебедев се спогледаха. Не бяха помислили за това. Ако времето е мъгливо, може всичко да се провали. Старият астроном, който бе свикнал винаги да мисли за времето, пръв се сети за това. Обади се в метеорологическия институт и дълго слуша отговора, като записваше нещо на лист.
— Слава богу, природата е гениална! — каза той, като оставяше слушалката. — Имаме късмет. По цялото трасе от Петропавловск до Москва небето е ясно.
Той се приближи до дивана, на който лежеше Куприянов, и седна в креслото до него. Извади от джоба си гребен и старателно вчеса косата и брадата си. После протегна доволен късите си крака и скръсти ръце на корема.
— Да! — каза той. — Жалко, че на вашия разговор не присъствува Владимир Петрович Степаненко! Щеше добре да се посмее! Академици!… Забравили сте всичко от географията, дето сте я учили в училище! Владивосток е толкова на юг, че там изобщо няма да видят кораба.
Куприянов се засмя.
— Виждам, вече сте се наспали.
— А вие пратихте всички да спят, пък сам…
— Сега, след това, което казахте, съвсем не може вече да се спи — рече Лебедев. — Два без двадесет е.
Вратата полека се отвори и на прага с виновно изражение се показа професор Смирнов. Зад гърба му се подаваха мустаците на Манаенко.
— Не спите ли? — попита той. — Може ли?
— Влизайте, влизайте. — Куприянов спусна крака от дивана и седна. — До спане ли ни е сега!
— Не можах да мигна — извиняваше се Смирнов. Финото му нервно лице на сангвиник излъчваше възбуда, очите му блестяха. — Като си помисля за тайните, които ни носи този кораб… за техническите тайни, обзема ме някакво смесено чувство на възторг и страх.
— Разбирам ви — каза Лебедев.
— Дълбоко ме поразиха думите на Семьон Борисович, че корабът е долетял от съседна планетна система. Летял е почти пет години сред пустотата и мрака на вселената с непостижима за нас скорост.
— Пет години — каза Щерн, — така е само в случай, че е долетял от системата на най-близката до нас звезда. На най-близката! — повтори той, като внушително вдигна пръст.
— Свят ми се завива, като си помисля за силите, които с такава скорост движат кораба. Та той е тридесет метра! Нали така казахте? Кълбо с диаметър тридесет метра. Значи, когато той се приземи, горната му част ще бъде на височината на десететажна сграда.
— Да! — обади се Манаенко. — Само за да се построи такова клъбце, е нужна фантастична техника.
— Още двама — каза Щерн.
Куприянов се обърна и видя, че в кабинета са влезли още двама от членовете на експедицията — Синяев и Степаненко. Почти веднага след тях влезе и Аверин.
— Ако продължава така — каза със смях Лебедев, — трябва да сменим началника на експедицията. Не искат да му се подчиняват.
— И няма да му се подчиняват, щом той самият не изпълнява своите разпореждания — каза Лежнев, влизайки с решителна крачка в кабинета.
Когато влезе и Широков, цялата експедиция с изключение на Лао Сен беше налице.
— Завидна издръжливост — рече Лежнев. — Спи си, сякаш нищо не е станало!
— Вие мислите, че той спи? — попита Лебедев.
Излезе и след половин минута се върна.
— Надникнах през ключалката — весело каза той. — Седи и чете. Исках…
Той не се доизказа и замря с отворена уста. Почти всички скочиха от местата си.
Най-сетне иззвъня телефонът на малката масичка.