Куприянов, стараейки се да бъде спокоен, вдигна слушалката. Всички с напрегнато внимание следяха израза на лицето му.
— Космическият кораб — каза той — се е появил над хоризонта на Петропавловск на Камчатка (Щерн доволно изхъмка) на височина около петстотин километра.
Към Воронеж!
Никой вече и не помисляше да спи. Нервното напрежение, изглежда, бе стигнало краен предел. Обикновено хладнокръвни и винаги уравновесени, сега учените безсмислено сновяха из кабинета, току излизаха и веднага се връщаха. Всяка минута възникваха кратки разговори и секваха недовършени. Гласовете звучаха по-силно от обикновено, но щом звъннеше телефонът, настъпваше гробно мълчание.
Телефоните бръмчаха почти непрекъснато. Обаждаха се от Академията на науките, от Министерския съвет, от ЦК на партията, от летището, от различни институти и научни учреждения. Като че ли тая нощ цяла Москва не спеше.
В три без двадесет дойде съобщение от Космодемянск. Там бяха видели кораба ниско над северния хоризонт и бяха определили височината му също на петстотин километра.
Означаваше ли това, че екипажът на кораба е преустановил спускането? Или наблюдателите са сбъркали? Отговорът на този въпрос бе от голямо значение.
Съобщението от Космодемянск смути мнозина. Някои съвсем се отчаяха и решиха, че всичко е загубено. Само Куприянов, Щерн и Лао Сен запазваха спокойствие. Китайският учен седеше неподвижно до бюрото на Щерн и от време на време изглеждаше, като че спи. Щерн нито веднъж не стана от креслото си — седеше все в същата поза: краката протегнати, ръцете — скръстени на корема. Куприянов сновеше от един телефон до друг, а между разговорите успокояваше най-нетърпеливите. Той бе непоколебимо уверен, че корабът ще кацне.
Обади се в летището, нареди да приготвят самолетите и изпрати там целия багаж.
— Ако нямаха намерение да кацват на повърхността на Земята — казваше той, — защо ще се спускат толкова ниско?
Професор Смирнов го поддържаше:
— Трябва да се има пред вид, че за отлитането на космическия кораб от една планета с размерите на Земята и следователно с твърде значителна сила на тежест ще е необходимо колосално количество енергия. Съществата, създали космическия кораб, безспорно са създали и първокласна оптична техника. Значи, те отдавна са видели, че пред тях се намира населена планета. Защо ще хабят запасите си от енергия, ако нямат намерение да кацнат?
— От височина четири хиляди километра те не са могли да забележат, че планетата е населена — отговаряха му съмняващите се.
— Ама че глупости! — намеси се Щерн. — За всяко разумно същество задачата на космическия рейс е да намери на другите планети живот, подобен на живота на неговата планета. Не забравяйте, че корабът е долетял от друга слънчева система. Това значи, че той е летял години наред. Безсмислено е някой да предприеме подобно пътешествие само за да хвърли бегъл поглед върху целта на своето пътуване и веднага да се върне.
— Може запасът им от енергия да е ограничен.
— Ех, дано да е така! — каза насмешливо Щерн.
— Но защо са престанали да се спускат?
— Това още не е установено. Наблюдателите може да грешат.
— Ех, дано да е така! — в тона на астронома се пошегува и Манаенко.
В четири часа пак дойде председателят на академията. Той разказа, че московчани наистина не спят. По многобройни настоятелни искания радиопредавателната мрежа е започнала да работи извън определеното време и предавала сведения за експедицията.
— Приблизително същото става из цялата страна — каза председателят. — И не само в нашата страна. Половината земно кълбо е в нервно напрежение.
— Не е чудно — намеси се Лебедев. — Такова събитие не може да не вълнува мислещите хора.
— За мнозина това събитие означава пълен провал на мирогледа им — каза Куприянов.
Телефонът отново иззвъня и Чита съобщи, че космическият кораб се намира точно над града, на височина четиристотин километра.
— Корабът се вижда добре — съобщиха оттам. — Той блести ярко на слънчевите лъчи, също като звезда. Целият град е излязъл навън.
Значи, корабът все пак се спуска!
— Те не летят по съвсем права линия — каза Степаненко, — но се придържат приблизително по петдесет и втория паралел.
— Откъде може да се чака следващото съобщение? — попита Неверов.