— От Иркутск — отвърна географът.
— А какво е времето там?
Щерн отговори, че сигурно е ясно, но председателят въпреки това се обади в метеорологичната станция.
— В Иркутск небето е безоблачно — каза той. — Времето ни благоприятствува.
Над хоризонта бавно се разгаряше утринната заря…
Настъпи денят, един от най-забележителните дни в историята на Земята.
Там, отвъд линията на хоризонта, обагрен от пурпура на зората, слънцето сипеше животворните си лъчи върху просторите на Сибир и в тези лъчи, високо в горните слоеве на атмосферата, летеше корабът.
Роден нейде в бездните на вселената, изобретен и построен от незнайни същества, той властно и неопровержимо доказваше, че всепобеждаващият разум съществува не само на Земята. Появата на този кораб нанасяше последен и окончателен удар на ония, които все още се опитваха да отхвърлят изводите на съвременната наука и да докажат изключителното положение на малката Земя в безкрайната вселена. В безграничните й простори, сред безбройните планетни системи съществуват светове, които носят върху себе си живот. Живот, а заедно с него могъщия творящ разум!
Хипотезата се бе превърнала в истина!
Космическият кораб, творение на извънземен разум, летеше над планетата ни и очите на загадъчни и незнайни засега още същества я гледаха оттам.
Какво представляват тези същества?… Какъв е техният външен облик?… Приличат ли на човека?… Ще може ли да се намери с тях общ език?…
Тези въпроси оставаха засега без отговор.
Но каквито и да са тези същества, каквато и да е тяхната външност, между тях и човечеството, населяващо Земята, вече бе възникнала и неусетно укрепваше връзка. Връзката на разума, обединяваща мислещите същества от цялата вселена. Връзка, която винаги е съществувала и винаги ще съществува, въпреки че разумните същества, населяващи различните планети, дори не знаят за нея.
Такива мисли занимаваха всички, които в този момент бяха в кабинета на Щерн.
От летището съобщиха, че сътрудниците на ТАСС, кореспондентите, фоторепортерите и кинорепортьорите вече са пристигнали и чакат пред самолета.
Куприянов реши да изчака телефонограмата от Иркутск и в зависимост от съдържанието й да продължат да чакат или и те да потеглят за летището.
Най-сетне Иркутск се обади; съобщението, предадено оттам, още повече ги развълнува.
Корабът вече беше на височина двеста километра.
— Увеличили са скоростта на снишаване! Корабът се спуска! Те ще кацнат в Сибир! Трябва незабавно да излитаме! — раздадоха се нетърпеливи гласове.
— Може да е грешка — невъзмутимо каза Щерн.
Никой не успя да отговори на тази забележка — получи се ново съобщение.
Абакан телефонираше, че космическият кораб се е появил на хоризонта и бързо лети на запад на височина сто и петдесет километра.
Вече нямаше съмнения. Гостите от дълбините на вселената са решили да кацнат. Като че ли колебанията им, ако са имали такива, са се разсеяли и те уверено са насочили кораба си към повърхността на планетата.
— Към летището! — кратко се разпореди Куприянов.
— Аз ще остана тук — каза председателят на академията. — Ще приемам съобщенията и незабавно ще ви ги предавам. Трябва поне приблизително да определим къде ще се приземят.
— Това ще може почти точно да се определи, когато получим съобщението от Целиноград — каза Степаненко. — Много важно е да знаем в каква посока и на каква височина ще прелетят над него.
— Незабавно ще ви съобщя това. Щастлив път, другари!
Цяла нощ колите бяха стояли пред входа. И шофьорите като участниците в експедицията не бяха мигнали, очаквайки пътниците си всяка минута.
Всички бързо се настаниха и четирите коли минаха през портала на обсерваторията и се понесоха към летището, до което имаше не повече от пет километра.
Куприянов и Степаненко останаха на аерогарата, а другите се отправиха към самолетите, чиито мотори работеха вече на малък газ.
Началникът на аерогарата въведе Куприянов и спътника му в кабинета си.
Не чакаха дълго. Председателят предаде телефонограмата от Целиноград, в която се съобщаваше, че корабът е прелетял право на запад на височина само четиридесет и пет километра.
— Излитайте веднага! Щастлив път!
Куприянов остави слушалката.
— Е, Владимир Петрович, решавайте.