Географът не мисли дълго.
— Корабът лети по петдесет и втория паралел — каза той. — Ако съдим по скоростта на снишаването и бързината на полета, той трябва да кацне отвъд Уралския хребет. Предполагам, че ще кацне някъде между Саратов и Курск. Ние трябва да летим към Воронеж.
— Така и ще направим — каза Куприянов.
Вече беше съвсем светло. Щом излязоха на бетонната писта, хората край самолетите се раздвижиха. Летците бързо заемаха местата си.
Равномерното боботене на моторите изведнъж се усили, преминавайки в оглушителен рев. Двумоторните сребристи птици нетърпеливо потреперваха, задържани от спирачките.
— Флагманският самолет е вторият отляво! — викна началникът на аерогарата, наведен досам ухото на Куприянов.
— Довиждане! — каза професорът, като му подаваше ръка.
— На добър път! Желая ви успех.
Куприянов и Степаненко се изкачиха на борда. В самолета бяха Щерн и Лао Сен.
Щурманът на ескадрилата посрещна на вратата началника на експедицията.
— Към Воронеж! — каза Куприянов.
Още по-силно изреваха моторите и флагманският самолет, леко поклащайки се, се устреми напред. Последваха го и другите три самолета.
Известно разстояние самолетите се плъзгаха по пистата, после се издигнаха във въздуха и без да правят прощален кръг над летището, поеха в курс.
Втора глава
„Не е светлосин, а съвсем бял!“
Предположението на Степаненко, че космическият кораб ще кацне между Саратов и Курск, изглежда, беше правилно.
Корабът задмина Целиноград, прелетя Уралския хребет, бързо снишавайки се, и в шест часа и тридесет минути сутринта се появи над Оренбург на височина два километра.
Очакващите го самолети от аероклуба се вдигнаха във въздуха и поздравявайки гостите, полетяха редом с тях от двете им страни.
Като предполагаше, че космическият кораб може би се движи по принципа на реактивното движение (макар че зад него не се виждаше никаква следа), инструкторът от аероклуба посъветва летците да не се приближават до задната част на кораба, за да не попаднат в мощната струя, която сигурно оставя след себе си това гигантско кълбо.
По неизвестна причина (тя завинаги остана в тайна) един самолет наруши това указание и навлезе в „килватера“ на госта.
Хилядите зрители, които наблюдаваха полета на кораба, а също и другите летци видяха как самолетът, сякаш подхванат от вихър, се понесе с опашката напред с огромна скорост в обратна посока, превъртя се няколко пъти и с пречупени криле се сгромоляса на земята.
Дали екипажът на кораба забеляза катастрофата, която неволно бе причинил, или не му хареса приближаването на непознатите апарати, но корабът рязко увеличи скоростта си и за няколко секунди остави самолетите далече зад себе си.
По същия начин той се измъкна от почетния конвой в Саратов, а после и във Воронеж.
Към тези градове корабът летеше с не много голяма скорост, но щом във въздуха се появяваха самолети, той увеличаваше скоростта си, като всеки път ги изпреварваше и не ги допускаше на близко разстояние.
Екипажът на космическия кораб сякаш искаше да каже с това, че моли да го оставят на спокойствие и да не му пречат.
Дали се страхуваше от неизвестните крилати апарати? Дали не очакваше враждебни действия от тяхна страна? Много вероятно.
— Те просто искат да не им пречим да си изберат място и да кацнат — каза Куприянов. — Може би се страхуват, че приземяването на огромния кораб ще причини също такива катастрофи като в Оренбург.
— Сигурно е така — съгласи се с него Щерн.
Ескадрилата с експедицията на Академията на науките се намираше във въздуха вече час и половина. Радистът непрекъснато приемаше радиограми и ги предаваше на Куприянов; така флагманският самолет през цялото време бе в течение на всичко, отнасящо се за космическия кораб.
Когато научиха, че на височина шестстотин метра той е прелетял над Воронеж, продължавайки полета си на запад, ескадрилата пое в посока Орел — Гомел.
Куприянов, Щерн, Лао Сен и Степаненко внимателно препрочитаха получаваните радиограми, като се стараеха по непълните и откъслечни описания да си съставят представа за външния вид на космическия кораб. В радиограмите се цитираха думите на летците, които го бяха видели от близко разстояние, и всеки посвоему разказваше за него.