Безспорно беше, че корабът е геометрично правилно кълбо, синкаво на цвят. (В някои радиограми го описваха бял, в други — светлосин. В едно описание се казваше, че кълбото е „бяло като сняг при лунна светлина“.) Летците бяха единодушни, че корабът е от метал, но никой не можеше да определи какъв е този метал. И всички твърдяха, че кълбото не е боядисано. Повърхността му била покрита с малки черни петна — от едната му страна четиридесет, а от другата — четиридесет и две.
Но най-чудното бе, че нямало дори помен от нещо подобно на прозорци. Всички наблюдатели единодушно отбелязваха тази подробност.
— Но все пак те трябва да виждат това, което ги заобикаля! — каза Лао Сен. — Може би тези черни петна…
— Не ми се вярва — отвърна Щерн. — Че те трябва да виждат наоколо, това е безспорно, но не мога да си представя защо са им били необходими толкова много на брой малки прозорци. Не бива да забравяме, че полетите вътре в планетните системи крият в себе си опасността от среща с безброй метеорити, които браздят междупланетните пространства във всички посоки. Затова, колкото по-малко отвори има космическият кораб, толкова е по-добре. Черните петна са нещо друго.
— Безполезно е да гадаем — каза Куприянов. — Корабът не е строен на Земята и ние не можем да разберем конструкцията му, докато не се запознаем с него отблизо.
— Може стените на кораба да са прозрачни за екипажа му — обади се Степаненко.
— Е, това вече е съвсем невероятно — каза Щерн. — Та корабът е металически.
— Това е възможно само ако зрителните органи на тези същества възприемат невидимата за нас част от спектъра — отвърна Куприянов на географа. — Ултракъсите вълни са десети и стотни части от ангстрьома1.
— Струва ми се, че случаят тук се отнася до телевизионна техника — каза Лао Сен.
— Това е най-вероятно.
Радистът влезе в кабината и подаде на Куприянов последната радиограма. Беше от Москва.
Председателят на академията съобщаваше, че правителството на СССР се е споразумяло с Полша и Германската демократична република. Ако космическият кораб кацне на тяхна територия, експедицията свободно може да се отправи за там.
— Навярно в Москва смятат, че корабът може да продължи полета си извън границите на страната — каза Куприянов, като прочете радиограмата. — Но нали те вече са се спуснали съвсем ниско.
— Изглежда, че са престанали да се спускат.
— Жалко ще е, ако корабът отлети по-нататък.
— Да, в такъв случай нашият полет ще се превърне в безцелна увеселителна разходка — ядосано завърши Куприянов.
Пътниците в самолета мълчаливо гледаха през прозорците разстилащия се под тях пейзаж и тревожните мисли еднакво ги измъчваха. На екипажа на кораба е абсолютно безразлично къде ще кацне. Той не може да знае сериозното различие, което съществува между двете половини на земното кълбо. Дори и не подозира, че ако корабът му пресече дванадесетия меридиан източно от Гринуич, приземяването му ще има съвсем други последици не само за хората, но и за него самия.
Какво знае екипажът на кораба за Земята и за живота на нея? Нищо!
Минаха обаче десет минути и настроението на пътниците във флагманския самолет се повиши.
Радистът бе приел поредната радиограма. От Тим съобщаваха, че корабът току-що е прелетял над града по посока към Шчигри.
— Какво е пък това Шчигри? — недоволно каза Куприянов. — Трябва да поискаме карта от летците.
— Вие уж сте географ, а не сте взели карта! — измърмори Щерн, обръщайки се към Степаненко.
— Нищо! — отвърна той. — И така ще се ориентираме. Шчигри се намира на тридесет километра северозападно от Тим. Следователно корабът рязко е изменил посоката, като се е отклонил на юг от петдесет и втория паралел, а после отново е завил на север.
— Сигурен ли сте? — с надежда в гласа попита Щерн, целият просиял.
— Да не грешите, драги? — каза Куприянов.
Надеждата оживи всички.
— За нас това е много добър признак — каза Лао Сен. — Щом корабът е почнал да мени посоката на полета си, това може да означава само едно: те избират място за кацане.
— Курската област — продължи Степаненко — е подходяща за приземяване на такъв огромен кораб. Там местността е равнинна. И залесената част е само около осем процента.
Куприянов помоли щурмана да завият по̀ на юг. Нареждането бе предадено по радиото и на другите самолети и ескадрилата измени курса си.
1
Ангстрьом — съвсем малка единица за дължина, равна на 0,0000001 мм. Употребяла се за измерване на извънредно малки разстояния, каквито са например разстоянията между атомите във веществото, за измерване дължината на светлинните вълни на рентгеновите лъчи, а също тъй и на късите ултравиолетови лъчи.