Выбрать главу

— В този рейс аз управлявам кораба — отговори му калистянинът.

Въпросът на Широков като че ли го учуди. Преди да отговори, той за минута се замисли.

Диегон се намеси в разговора.

— У нас няма командири и подчинени — каза той. — Всеки член от екипажа може да изпълнява еднакво добре длъжността на командира и всички други длъжности на кораба. Разпределянето на задълженията става по взаимно съгласие.

— Очаквах подобно нещо — каза Широков. — Бях уверен, че при вас е именно така — поясни той думите си.

— Обаче на звездолета — забеляза Синяев — работата стоеше малко по-другояче.

— Е, да, в един космически рейс. Там са необходими специални знания и опитност. Не всеки може да управлява звездолет.

Морякът предложи на гостите да разгледат кораба. Широков и Синяев с удоволствие се съгласиха. С тях тръгнаха и двама от екипажа — Диегон и Миенион. На кораба нямаше никакви стълби, които на Земята са тъй задължителен и характерен белег за корабите. За слизане във вътрешността си служеха с асансьори.

На три места — на носа, в средата и на кърмата — се виждаха кръглите площадки на подемниците, обградени с леко изпъкнали над палубата пръстеновидни ръбове, оцветени зелено. Шестимата свободно се събраха на едната от тях. Командирът на кораба натисна с крак пръстеновидния ръб там, където се намираше един почти незабележим педал, и площадката плавно се спусна надолу.

— Всичките им асансьори са направени по един принцип — каза Синяев. — Също такива бяха и на звездолета, и на кея.

— Нашите асансьори с кабинките повече ми харесват — отговори му Широков.

Те очакваха да видят каюти, но каюти нямаше. Нямаше и коридор. Вътрешността на кораба беше разделена с прегради на три отделения и всяко от тях имаше свой асансьор.

Корабът не беше пътнически. Широков и Синяев веднага научиха, че на Калисто отдавна не съществува морски транспорт. Всички превози се извършват по въздуха.

— За какво е предназначен този кораб? — попита Синяев.

— За научни изследвания в океана — отговори му морякът.

Носовото отделение, в което се спуснаха, беше командният пункт, откъдето се управляваше корабът. Подемникът се намираше в задната част на това помещение. Площадката се спусна до самия под и сякаш се сля с него. Пред тях имаше някаква машина, която закриваше вътрешността на помещението.

Когато я заобиколиха, пред очите на Широков и Синяев се разкри чудна гледка.

Стори им се, че по някакъв начин отново са се озовали на палубата. Пред тях и встрани се разстилаше равнината на океана. Над главите им беше небето с ослепително белия диск на Релиос.

Стените и таванът бяха абсолютно невидими.

Те обаче знаеха, че помещението се намира под ватерлинията и лесно се досетиха, че това е пак система от телевизионни екрани, само че по-съвършена от телевизионната система на звездолета. Липсваше решетката от рамките на отделните екрани, екранът беше един и обгръщаше цялото помещение освен пода и задната стена. Нещо подобно те бяха видели на звездолета за вътрешни рейсове.

Гостите на Калисто може би си помислиха, че тази гледка учудва само тях, но думите на Миенион показаха, че съвсем не е така.

— Поразително! — възкликна инженерът. — Виждам, че докато нас ни е нямало тук, техниката много е напреднала.

— Преди отлитането ни за Миени — обърна се Диегон към Широков — екраните на корабите по нищо не се различаваха от екраните, с които е снабден звездолетът. Този цял, ненасечен екран е новост за нас.

— Корабът е построен преди две години — обясни морякът.

— Има ли все още някъде екрани от стария тип? — попита Широков.

— Доколкото зная, няма. Защо са ни, щом новите са по-съвършени?

На командния пункт не стоеше никой. Нямаше дори кормчия, какъвто по навик очакваха да видят.

— Кой води сега кораба по курса? — попита Синяев.

Морякът посочи „машината“ зад гърба им. Това беше един гладък тъмносин куб, по който нямаше никакви уреди, бутончета и ръчки.

— Курсът е нанесен на картата. Корабът сам ще стигне до определеното място.

Морякът се приближи до поставения в средата на помещението втори куб, много по-малък по размери.

Гостите видяха, че в него имаше голям лист, на който със сини и червени цветове беше изобразена географска карта. Тя много приличаше на земните карти, имаше също такива меридиани и паралели.