— Това е участъкът от океана между Острова на небето и Атили — каза морякът. — А тази черна линия е нанесеният курс. Без намесата на командира корабът няма да се отклони.
— А подводните течения?
— Автоматът ги взема под внимание.
— Но щом корабът се управлява от автомат, защо е този голям екран?
— Корабът може да се управлява и ръчно. Ето гледайте!
Морякът натисна малко бутонче.
До този момент Широков и Синяев мислеха, че кубът е направен от прозрачен материал, но сега той изведнаж „угасна“ и те разбраха, че не е прозрачен. Сега стана тъмен на цвят и приличаше на пластмасов. Картата не се виждаше.
Предната му страна се отвори и се появи табло с множество бутончета.
— Това е пултът за ръчно управляване — каза морякът.
Усещаше се, че корабът забавя ход. Това се виждаше и на екрана.
— Когато картата е изключена, автоматът не може да работи. Двигателите спряха.
Морякът сложи пръсти върху бутончетата.
— Да направим кръг.
Ръцете на калистянина бяха извънредно гъвкави. Дългите им тънки пръсти можеха да извършват едновременно най-различни движения, непостижими за ръката на земния човек. Калистяните не правеха разлика между лява и дясна ръка, с двете си служеха еднакво.
Движенията на пръстите на командира, които бързо докосваха бутонче след бутонче, напомниха на Широков свирене на роял.
Двигателите отново заработиха. Леко наклонен на ляв борд, корабът описа по океана широк кръг.
— Следете какво ще правя — каза морякът. — Отклонявам кораба от курса. Насочвам носа му в противоположната посока. А сега отново включвам автомата. Внимавайте какво ще стане по-нататък.
Той говореше и привеждаше думите си в изпълнение.
Кубът отново стана прозрачен. Появи се картата. До черната линия на курса се виждаше малка точка, която бавно се движеше.
— Какво е това? — попита Широков.
— Сигурно е мястото на кораба — каза Синяев.
— Точно така. Тази точка е нашият кораб. Сега автоматът ще го изведе на верния път.
Широков и Синяев наблюдаваха движенията на малката точка, видяха как тя тръгна обратно, направи полукръг и после се сля с черната линия.
— Благодаря! — каза Широков. — Много е интересно.
— Ако нямате нищо против, да продължим разглеждането на кораба — предложи морякът.
Средното помещение се използуваше от екипажа за живеене и работа. Тук имаше много уреди и апарати с непонятно предназначение и непозната конструкция. Гостите не задаваха въпроси; беше им ясно, че това са съоръжения за научна работа.
— Не сте ли гладни? — попита морякът. — Тук има всичко необходимо.
Широков и Синяев отказаха. Те наистина не чувствуваха глад.
След като разгледаха помещението за живеене, минаха в третия отсек. Тук се намираха двигателите на кораба.
„Машинната зала“ беше малко помещение със стени, под и таван от метал. Един до друг стърчаха четири дълги, като че ли стоманени цилиндри. От тях излизаха гъвкави тръби, които се губеха под пода.
Командирът на кораба обясни, че всеки цилиндър е двигател. Тръбите ги свързват с агрегатите за управляване. Всеки е зареден за няколко години непрекъсната работа.
— Обслужващ персонал не е нужен — каза морякът. — Те не изискват никакви грижи.
Обясненията на калистяните винаги се отличаваха с яснота, но този път Широков и Синяев изобщо не разбраха на какъв принцип работят двигателите. Това не бяха нито турбини, нито реактивни мотори. Нещо, което се намираше зад кърмата, привеждаше цилиндрите в движение. Показаха им и чертежите, но пак не им стана по-ясно. На края на всеки цилиндър имаше по три удължени конуса, сякаш втикнати един в друг.
Някакво сложно чувство възпря Широков и Синяев да задават нови въпроси. И двамата се престориха, че всичко са разбрали. Синяев неочаквано заяви (на руски), че техниката на калистяните започва да го дразни.
— Просто сме уморени — отговори му Широков. — Твърде много впечатления наведнаж.
Задната стена на машинното отделение не беше от метал. Прозрачна и много тънка плоскост с размери два на три метра отделяше помещението от океана и служеше за кърма на кораба. Зад нея бурно кипеше бяла пяна. От време на време дълбоко сред „врящата“ пяна се мяркаха лъскави кръгове.