Скоро се получи още по-интересно съобщение. От Курск съобщиха по радиото, че от районния център Золотухино, който се намира четиридесет километра на север, е получена телефонограма, че корабът вече десетина минути бавно кръжи над града на височина двеста метра. Около Золотухино се била вдигнала истинска буря. Ураганният вятър, струящ от кораба право надолу, вдигнал облаци пръст и прах, които покрили целия хоризонт така, че градът се намирал в полумрак. Жителите се изпокрили и животът замрял. Вятърът повалял телеграфни стълбове, вдигал покривите на къщите в покрайнините. От курското летище са излетели самолети, понеже телефонната връзка със Золотухино внезапно била прекъсната.
— Повалили всички стълбове! — каза Щерн. — Весела историйка.
Ставаше ясно, че развръзката наближава. Космическият кораб е решил да кацне. Но защо кръжи над малкото градче? Нима екипажът му не разбира или не желае да се съобразява с това, че под тях е населен пункт? От двеста метра не може да не вижда къщите и улиците.
— Чужда психология… Чужд разум… — избърбори Щерн, като гневно гладеше с две ръце брадата си.
— Около града има пшенични, картофени и конопени ниви… — каза Степаненко.
Никой не отвърна на неговата забележка. Развълнувани и измъчвани от нетърпение, учените не се откъсваха от прозорците.
От височината, на която се намираха, им се струваше, че местността съвсем бавно се оттегля назад. Самолетите прелитаха край Орел, покрайнините му смътно се забелязваха на хоризонта. До Золотухино имаше още около сто километра.
От борда на самолет, излетял от Курск, предадоха чрез Москва дълга радиограма, която съобщаваше, че космическият кораб се е приземил на десет километра южно от Золотухино и на пет километра от железопътната линия Орел — Курск. Кацнал е сред конопена нива и е вдигнал грамаден, извишил се на цял километър облак пръст и изкоренени храсти.
Летецът на самолета знаеше, че към мястото на приземяването лети ескадрилата с научната експедиция и допълнително съобщи, че близо до насипа на железопътната линия в западна посока има хубав, равен терен, удобен за кацане, и че той и други три самолета веднага ще кацнат там и ще посрещнат ескадрилата.
— Браво! — каза щурманът, когато Куприянов му показа радиограмата. — Личи, че е опитен летец. Золотухино! — съобщи той, като погледна през прозореца.
Всички се спуснаха към левите прозорци. Самолетите почнаха да се снишават и малкият град се виждаше като на длан. Вляво от града бавно се слягаше грамаден черен облак.
— Предайте на самолета на ТАСС да направят снимки на облака — каза Куприянов.
— Снимаме го! — отговориха оттам.
Четиримата учени напрегнато се взираха, мъчейки се да съгледат кораба. Когато самолетите завиха малко встрани, насочвайки се към мястото за кацане, те го видяха. Едно малко, както им се стори в първата минута, бяло кълбо рязко изпъкваше на зелената нива. Вятърът вече бе отнесъл встрани вдигнатия от кораба облак.
— Не е светлосин, а съвсем бял — каза Куприянов.
— Според мене е малко синкав — отговори Щерн.
Самолетите правеха кръг. Долу се виждаха четирите самолета, кацнали в ъглите на обширен четириъгълник. В центъра на тази площ ясно личеше знакът за кацане „Т“.
— Бързо са се справили — каза Щурманът. — Всичко е по правилата.
Флагманският самолет пръв започна да се снишава. Той почти докосна знака за кацане, леко се плъзна по полето и зави встрани, за да направи място на следващия. Един подир друг кацнаха и останалите.
Отвориха се вратите и членовете на експедицията започнаха да скачат на земята. Като по команда всички се спуснаха към насипа на железопътната линия. Беловласите академици наравно с младежите тичаха като деца по полето. Заедно с тях натам се устремиха и екипажите на самолетите.
Високият насип скриваше хоризонта — и корабът не се виждаше. Едва когато дотича до насипа, Куприянов се сети, че корабът е кацнал на пет километра от железопътната линия. И наистина, когато те се изкачиха запъхтени на насипа, бяха разочаровани. Бялото кълбо едва се виждаше почти на самия хоризонт. Но въпреки това дълго стояха и мълчаливо гледаха малкото кълбо, на чиято повърхност слънцето бе запалило ярко блестяща точка.
„Никой няма да бъде пуснат да мине!“