На кея се беше събрало неизброимо множество. Навярно цялото население на града, а може би и много калистяни от други градове бяха дошли за посрещането. Широков и Синяев запомниха само разноцветните дрехи и цветята, с които беше посипан целият път от пристанището до този дом.
Хората от Земята и дванадесетте калистянски звездоплаватели бяха изнесени на ръце от кораба до брега.
Широков и Синяев знаеха, че Женсийнг, Гесиян и другите, останали на острова, са излетели за Атили веднага след тях, но не видяха никого от своите „стари“ познати, които положително бяха сред тълпата. Ако това бе на Земята, познатите непременно биха дошли при героите на деня.
Повече от два часа ги носеха, като ги предаваха от ръце на ръце, и така бавно шествуваха сред неизброимата тълпа. Шествието беше радостно и вълнуващо, но за Широков и Синяев то се превърна в жестоко мъчение, което обаче не можаха да забележат дори обикновено много чувствителните и внимателни калистяни.
Когато пред къщата най-сетне ги оставиха да стъпят, двамата гости на Калисто бяха едва ли не припаднали. Но те намериха сили да скрият страданието, неволно причинено им от гостоприемните домакини. Не искаха да помрачават радостта им от посрещането, защото знаеха много добре, че калистяните ще изпаднат в отчаяние от своята непредвидливост.
Причина за мъченията им бяха лесно поносимите за калистяните лъчи на Релиос, който изливаше нетърпим зной върху планетата. В главата и на Широков, и на Синяев бучеше, мислите им се объркваха, тялото им се обливаше с гъста, лепкава пот. Почувствуваха се щастливи, когато, придружени от Диегон, Сийнг и един непознат калистянин, влязоха в прохладните стаи.
Едва тук, страхувайки се от топлинен удар, Широков каза на Сийнг в какво състояние се намират.
Думите му явно поразиха и огорчиха тримата калистяни, но те, без да губят време за извинения, веднага се заловиха за работа.
Отведоха гостите в едно помещение, в средата на което имаше голям басейн, бързо ги съблякоха и ги потопиха във водата с необикновен светлосин цвят. Сийнг донесе два съда, много приличащи на чаши за вино, пълни с безцветна течност, и помоли Широков и Синяев да я изпият. Мислите им веднага се проясниха.
После старателно избърсаха пациентите си и ги облякоха в леки калистянски дрехи, понеже техните бяха целите мокри от пот, а багажът им бе останал на кораба.
Всичко се извършваше бързо и мълчаливо.
Когато влязоха в стаята с фонтана, Сийнг настоя да легнат на „диваните“ и едва тогава мрачно каза:
— Никога няма да си простя това.
Диегон само го погледна и в погледа му се четеше горчив упрек.
— Сега ние се чувствуваме съвсем добре — каза Широков.
— Бяхте длъжни да ни предупредите много по-рано — рече калистянинът, името на когото още не знаеха. — Трябваше да се обърнете към когото и да било край вас. Един от двама ви е лекар, той знае на каква опасност е излагал себе си и другаря си.
— На кого е тази къща? — попита Широков, за да избегне необходимостта да признае, че именно той е лекарят.
Калистянинът учуден погледна Широков. Въпросът явно го озадачи.
— Къщите не могат да принадлежат на някого — отговори Диегон. — Те принадлежат на всички. Също както и всичко друго. Тази къща е подредена специално за вас по указанията на Гесиян и Сийнг. Хората, които са живели тук, са се преместили в друга. В Атили къщите са повече, отколкото са необходими на населението му.
— Ако къщата е била заета — каза Синяев, — по-удобно би било да обзаведете за нас някоя друга. Която и да е. Защо е трябвало да безпокоите хората?
— Не се тревожете. Калистяните често се преместват от една къща в друга или от един град в друг. Тук е удобно за вас дори само за това, че има фонтани, а фонтани няма във всяка къща. Не всички обичат прохладата.
— Ами личните вещи… — започна Широков, но млъкна, без да довърши фразата си.
Тук, на Калисто, земните представи и понятия бяха неприложими. Думите „частна собственост“ отдавна са изчезнали от съзнанието на калистяните. Въпросът, който искаше да зададе, щеше да им се стори безсмислен.
— Според мен най-добре ще е да заспим — каза Широков. — Днес ни се струпаха твърде много впечатления.
— Така е — съгласи се Сийнг. — Сега спете тук.
Донесоха чаршафи и възглавници. Те бяха също като земните. Материята им бе тънка и лъскава. Разбира се, от одеяла нямаше нужда при този свръхтропичен климат.