— Просто и удобно — гласно каза Широков.
Механизмът наистина бе много прост. Но онова, което той управляваше, беше съвсем непонятно. Какво закриваше прозорците? Газ ли?
Широков натисна бялото бутонче, без да сваля очи от прозореца.
Видя как огромният отвор се забули с полупрозрачна мъглива ципа. Тя се разстла изведнаж по целия отвор, сякаш тънък слой от въздуха загуби изведнаж чистотата и прозрачността си.
Сърцето на Широков затуптя по-бързо. Всичко, което е непонятно, вълнува.
Предпазливо започна да натиска синьото бутонче.
И колкото повече потъваше то в стената, толкова по-тъмносиня ставаше загадъчната ципа.
Широков за трети път натисна бялото. Прозорците „се отвориха“.
Той се върна към леглото си.
Не! Невъзможно беше да разгадае каква е същността тук! Това не му напомняше нищо познато. Ще трябва да попита.
Синяев още спеше. Широков нямаше търпение и реши да го събуди.
— Добро утро!
Георгий Николаевич отвори очи и в първия миг сякаш не разбираше къде се намира. Смаяно огледа стените, тавана и цялата обстановка в стаята, после седна в леглото и весело се усмихна:
— Добро калистянско утро! Нима наистина сме на Калисто?
— Ако обстановката не те убеждава, стани и погледни през прозореца. Аз тъкмо го отворих. Много интересно нещо.
Широков разказа за току-що направените експерименти.
Думите му обаче не направиха никакво впечатление на Синяев.
— Оранжевият остров — каза той. — „Релиос Витини“, Атили нали не бяха сън?… Преди да се събудя, сънувах, че съм на борда на звездолета. Дълго ли сме спали?
— Почти четиринадесет часа.
Синяев се озърна, сякаш търсеше нещо.
— Чудно, че още не са донесли вещите ни. Никак не ми се иска да обличам калистянския костюм, а нашите сигурно още не са изсъхнали.
— Калистяните не искат да ни безпокоят — каза Широков. — Докато сами не повикаме, никой няма да дойде.
— А как ще направим това?
Широков сви рамене:
— Не зная, ще видим.
— Не се обличай — каза Синяев. — Да идем първо в басейна. Тук все пак е твърде горещо.
Широков с удоволствие се съгласи. Той се чувствуваше малко отпаднал, главата му тежеше. Така се чувствува човек, прекарал нощта в прекалено затоплена стая.
Лесно намериха помещението с басейна. Той беше напълнен с чиста и съвсем безцветна вода. Вчерашната, те добре помнеха, имаше светлосин оттенък.
Басейнът беше толкова голям, че можеха да плуват в него. Явно водата бе от друг „сорт“. Тя леко пощипваше тялото, напомняйки нарзанови бани29.
Като излязоха от басейна, се почувствуваха съвсем освежени. От отпадналостта и тежестта в главата нямаше и следа.
Не им се искаше да обличат калистянските дрехи, но трябваше да признаят, че те са много удобни. Бяха леки, почти без тегло, и никак не пречеха на движенията.
— Първото, което трябва да направим, е да извикаме Сийнг — каза Широков.
— Защо именно Сийнг? Може Гесиян или Диени.
Широков трепна и внимателно погледна приятеля си.
Дали случайно или нарочно спомена той това име?
Лицето на Синяев беше невъзмутимо.
„Случайно е“ — реши Широков.
— Защото температурните условия на Калисто — отвърна той — са така необичайни за нас, че докато свикнем, трябва постоянно да бъдем под лекарски надзор. Ако повикаме Гесиян, Сийнг може да се обиди.
— Калистяните никога и за нищо не се обиждат.
— Все пак по-добре да повикаме Сийнг.
— Да идем да търсим „телефон“. Те навярно не са забравили да ни оставят наставление как да си послужим с него.
От къпалнята излязоха през друга врата. На прага Синяев случайно се обърна и успя да забележи как водата от басейна със смайваща бързина изчезна. После със същата бързина отново се напълни.
Широков вървеше пред Синяев и не видя това.
Синяев му го разказа.
— Вероятно — рече Широков — автомат управлява водата в басейна. През точно определено време водата се сменя.
— Съмнявам се. Ако е така, водата можеше да се смени, докато бяхме в басейна. Не, не е автомат. Във всеки случай не е сляп автомат. Да се върнем. Искам да проверя едно мое предположение.
Тъй бързо се съблече и се хвърли във водата. После излезе от басейна и застана край него, като внимателно наблюдаваше водата. Широков не по-малко от Синяев се заинтересува от опита.