Но това беше едно не много голямо кълбо, което се движеше на шест металически крачета. То ходеше от предмет до предмет и сякаш ги опипваше с гъвкавите си „ръце“. Една от „ръцете“ започна да се удължава и прекара по статуята края си, приличащ на голяма четка. Тънкият слой прах, който покриваше скулптурата, изчезна.
Кълбото се движеше безшумно и бързо, като се приближаваше към двамата мъже, застанали на прага на стаята, но на три-четири метра от тях се спря. „Ръката“ му се протегна към стената и натисна едно бутонче. Видяха как поставената наблизо статуя се поотмести и се откри ниша. Кълбото скръсти „ръце“ и влезе в нишата. Статуята се върна на мястото си, закривайки я.
— Обикновен андроид30 — каза Широков. — Аз очаквах да видя нещо подобно. Автоматизираното почистване на помещенията е напълно естествено при една толкова напреднала техника.
— Навярно във всяка стая има такъв апарат — добави Синяев. — Ще помоля да ми обяснят как е устроен.
Андроидът бе идеално изпълнил задачата си. Прашинка не беше останала по мебелите и статуите, подът бе толкова чист, че дори ти ставаше някак неудобно да стъпваш по него.
Тази стая се оказа последната. До нея беше спалнята.
— В къщата има седем стаи — каза Широков. — А ми се струваше, че има повече. Разпределението е рационално и ми харесва; три от помещенията — това с басейна, килерът и библиотеката, са разположени на задната половина и нямат прозорци. Другите четири са към фасадата.
— Благодаря — каза Синяев. — Сега имам представа за къщата.
Широков се засмя.
— За три години ще свикнем с тези домове — каза той. — А когато се върнем на Земята, ще ни се види тясно и неудобно.
И изведнъж смехът им секна. Далечната родина изникна пред тях и всичко, което бяха оставили там, им се стори желано и мило. Нищо, че там няма такива идеални удобства, нищо, че животът на Земята още не е подреден, след време той ще бъде друг, под светлината на родното Слънце, сред зелената растителност, близка и любима. Какво от това, че всичко на Калисто е тъй красиво направено — то е чуждо!
Страшно им се доиска да видят поне за секунда земна къща и земна обстановка, само да я зърнат, за миг.
— Ех, поне на ски да можехме да идем — ни в клин, ни в ръкав изтърси Синяев.
Ски, сняг! Няма скоро да видят всичко това!
Отидоха до прозореца. Пред него имаше тераса, постлана със светлосини плочки. Широка стълба се спускаше от терасата към водата. До най-долното стъпало се поклащаше малка лодка със стъклен похлупак. Изходът към терасата беше в един от ъглите на стаята зад фонтана.
От къщата до брега на океана по целия склон се простираше градина с безброй оранжеви, червени и тъмножълти растения. Сред гъстата „зеленина“ се криеха неизбежните статуи — черни, бели и златистосиви. Двамата приятели забелязаха няколко малки птички. Една кацна на перилата на терасата и можаха добре да я разгледат. Птичката беше колкото врабче, със сини перца и светлосиньо коремче. Тънкият й остър клюн беше по-дълъг от телцето, а опашката й раздвоена като на лястовичка.
Широков тихо подсвирна, птичката обърна главица, погледна ги със зелените си очички и хвръкна. За миг блесна в лъчите на Релиос като скъпоценен аметист и изчезна в оранжевия листак.
— Вълшебно царство! — каза Синяев, но някак вяло, без въодушевление. — Дали не сънуваме?
Широков се усмихна. Личеше, че мисълта за ските още не е напуснала приятеля му.
— Ако е сън, то двамата го сънуваме едновременно, а такова нещо никога не се случва.
Зад тях се разнесе тих звук, сякаш някой със стъклено чукче удари по сребърна пластинка.
Те се обърнаха, но в стаята както и преди нямаше никого.
Звукът се повтори и сега разбраха откъде идва.
На една от стените видяха голям екран, широк около два метра, обагрен в сребристосиньо и почти неразличим на фона на стената със същия цвят. Под екрана имаше ниска петоъгълна масичка с две пръстеновидни крачета, а върху нея — продълговата кутия с две бутончета и нещо като металическа решетка.
Мелодичният звук се раздаде за трети път.
— „Телефонът“ звъни — каза Синяев.
Приближиха се до екрана. Той не беше прозрачен, но, кой знае защо, изглеждаше бездънно дълбок. Отраженията си в него не видяха.
Широков съгледа на масичката една бележка и я взе. На руски с почерка на Бияинин беше написано:
30
Андроид или робот — машина, която механически имитира движенията на човека. Първият андроид бил направен във Франция още през 1738 година от Вокансон.