Синяев погледна Широков.
— Безполезен разговор — каза той на руски.
— Когато проектът е готов — продължи Гесиян, — ще го включат в плана на сектора, ако работата е от малък мащаб; на уритата, ако е от по-голям мащаб, или на поста „Калисто“, ако е от общопланетен характер. След това всичко тръгва по обикновения път.
— Кой може да дежури на поста? — попита Широков, за да промени темата. — Това сигурно е много сложна работа.
— Не е чак толкова сложна. Трябва просто да се свикне с нея. Дежурен може да бъде всеки, който има склонност към такъв вид работа. Например аз не бих се съгласил, не ми допада. Но мнозина я обичат и дори се увличат в нея. Понякога след свършването на смяната дежурният отказва да отстъпи мястото си на друг. Желаещият да заеме мястото, а желаещи винаги има повече, отколкото е необходимо, е принуден да се обърне за подкрепа към дежурния на централния пост. — Гесиян се засмя. — Впрочем такива случаи има не само при дежурните, а навсякъде.
— Какъв е работният ден?
— Обикновен. Четири часа. Това е малко, за да се удовлетвори човек, когато той иска да работи. Но тук вече нищо не може да се направи. По въпросите за продължителността на работния ден решаващата дума принадлежи на медицината. А ние, медиците, смятаме, че четири часа са напълно достатъчни. Потребността от труд е задоволена, а организмът не изпитва вредна умора. Много често се внасят предложения за увеличаване на работния ден, но ние не се предаваме.
Докато водеха този разговор, дежурният по сектор няколко пъти се свързваше с различни пунктове на града. Виждаха как той повдига главата си, очевидно привлечен от звука на сигнала, и натиска някое от бутончетата върху наклонения плот на масата. В същия миг „изчезваше“ един от екраните и се появяваше вътрешност на дом, каюта на кораб или някакво странно помещение, може би заводски цех. Някакви калистяни говореха нещо на дежурния, а той повикваше други и говореше с тях. По едно време на един от екраните видяха втори също такъв пост и неговия дежурен.
Широков и Синяев не сваляха поглед от тази картина. Трудовият живот на Калисто минаваше пред очите им по екраните, които виждаха на своя екран. Така понякога на киноекрана се вижда друга кинозала, в която се представя друг филм.
— Защо ние виждаме дежурния пост, а оттам не ни виждат? — попита Синяев.
— Екранът е включен едностранно. Когато дадем сигнал, дежурният ще ни включи към един от екраните си. Това се прави, за да не му се пречи на работата. Щом желаещият да говори вижда, че дежурният е зает, ще почака, докато се освободи.
— Значи, ние можем по такъв начин да надникнем във всяка къща?
— Разбира се, не. Такава връзка има с постовете и освен това с дежурните медицински пунктове.
Сийнг за втори път натисна лявото бутонче. Видяха как дежурният протегна ръка към пулта.
В следващата секунда стаята на поста мигновено „се обърна“ към екрана. Видяха я вече от другата страна и разбраха, че са ги включили към екран, разположен на противоположната стена.
Спокойният израз върху лицето на младия калистянин се замени с учудване и радост. Той скочи от креслото и дотича сякаш съвсем до тях.
— Хората от Земята! — възкликна той. — Нашите гости!
— Здравейте! — каза Широков.
— Знаех, че сте настанени в моя сектор, но не се надявах, че ще поискате връзка с мен. Много се радвам, че ви виждам!
— Нашите гости имат молба към вас — каза Сийнг.
— Готов съм да изпълня всичко!
Дежурният просто не сваляше поглед от Широков и Синяев. Младото му лице изразяваше такъв възторг, че те неволно се засмяха.
— Не сте ли ни виждали досега? — попита Синяев.
— Виждах ви два пъти. Веднъж у дома, когато говорехте от Острова на небето, а после тук, в Атили. Но това е толкова малко!
— Нашите гости молят да им бъдат донесени вещите, оставени на кораба — каза Сийнг.
— Всичките ли?
— Не, те са твърде много. Засега само двата… — Синяев се запъна, не знаеше как да каже „куфар“, не можеше да преведе думата на калистянски. — Двете големи кафяви кутии с дръжки и металически ключалки.
Сийнг разбра за какво става дума и обясни по-подробно.
— Веднага ще бъде изпълнено — каза дежурният.
Той се върна към пулта и направи необходимото включване. „Изчезна“ един от екраните и се яви познатото им помещение на командния пункт в кораба. Видяха командира, който веднага ги забеляза и ги поздрави с махане на ръка. Дежурният ясно и разбрано предаде молбата им. Широков и Синяев чуваха всяка дума.