— Хората от Земята са настанени в четвърти сектор 4472.
— Колко съжалявам, че не мога сам да изпълня молбата ви — каза морякът. — Вещите ви обаче незабавно ще изпратя.
Дежурният изключи екрана на кораба и отново се приближи към тях.
— Съжалявам — каза той, — принуден съм да прекратя нашия разговор. Вече няколко пъти ме викат. Наистина свързалите се с мене са видели с кого разговарям, но все пак…
— Ще се видим друг път — каза Широков.
Сийнг изключи екрана:
— Вещите ви ей сега ще бъдат донесени.
— Право да си кажа, съжалявам, че ги поисках — каза Синяев. — Нямаше ли да е по-добре сами да отлетим на кораба?
— Не мислете за това. Всеки калистянин с радост ще изпълни вашето желание. Вие сте гости не на един човек, а на цялата планета.
— На кого ще бъде възложено донасянето? — попита Широков.
— На някой, който в този момент не е зает.
— Ами ако не се намери такъв?
— Хора има винаги предостатъчно.
Не минаха и петнадесет минути, когато на терасата кацна олита. От нея излезе калистянин и извади двата куфара.
— Трябва да му благодарим — каза Синяев.
Излязоха на терасата. Калистянинът ги поздрави радостно, но не така възторжено, както дежурният по сектор.
— Много сме ви благодарни за услугата — каза Широков. — Може ли да научим вашето име?
— Казвам се Жиес Дниин. Приятно ми е, че можах да ви видя отблизо.
— Не ви ли затруднихме, като ви помолихме да ни донесете вещите?
— Вие не сте ме молили. Но аз с удоволствие изпълних вашето желание. Трябва ли ви нещо друго?
— Не, благодаря, нищо не ни трябва.
— Тогава ще продължа полета си. Желая ви добре да поработите на Калисто.
— Знаете ли кой е този? — попита Гесиян, когато олитата се скри от погледа. — Един виден геолог. Той е много известен учен.
— Но защо именно на него са възложили да мъкне нашите вещи? — възмути се Широков. — Или не са знаели кой е той?
— Ами не е ли все едно — учуди се Биеси, — щом е могъл да го направи?
Широков и Синяев нищо не казаха. Струваше им се много странно, че са се обърнали към знаменития учен с молба да изпълни ролята на носач. Но явно калистяните не виждаха тук нищо особено. Човекът можел да свърши дадената работа — това според тях е напълно достатъчно да се обърнат към него.
— Защо той не остана да поговори с нас?
— Защото вие не изразихте такова желание — отговори Сийнг. — Вашите въпроси за нас са странни. Аз ви разбирам, защото съм свикнал с вас през годините, които прекарахме заедно. Другите няма да ви разберат. На Калисто схващанията не са като на Земята.
— Виждаме това — въздъхна Синяев.
Пренесоха куфарите в стаята, в която Широков и Синяев прекараха нощта. Тя бе старателно разтребена, но леглата не бяха побутнати. Широков каза, че са видели механичния чистач и попита дали всяка стая има такъв андроид.
— Всяка — отговори Гесиян. — Освен домашните машини има и машини, които почистват улиците и градините. „Андроидът“, както я наричате вие, е разтребил стаята, но не е побутнал леглата, защото той не умее да прави това. Навярно тук не е било спалня. Днес ще се направят преобразования в тази къща. Посочете къде искате да спите занапред и там ще поставят машина, която ще оправя и леглата.
— Впрочем защо ние спахте именно тук?
— Защото в тази стая е по-хладно, отколкото в другите. В къщата специално за вас направиха изкуствено охлаждане, но се оказа недостатъчно. Ще го усилят.
— Колко грижи! — възкликна Синяев.
— Разбира се, вие сте в по-особено положение — каза Биеси, — но който и да е калистянин може да помоли да направят промяна в дома му. Това е обикновено явление.
— А как ще научат, че някъде се нуждаят от услуги?
Широков и Синяев непрестанно задаваха въпроси.
Но все нови и нови възникваха на всяка крачка. На пръв поглед животът на Калисто и на Земята си приличаха, но всъщност по съдържанието си рязко се различаваха. И причината не беше само в по-напредналата техника. Основната разлика се състоеше в психиката на калистяните, в тяхното отношение към труда и един към друг. Тъй като напълно липсваше какъвто и да било държавен апарат, тази разлика имаше решаващо значение и определяше целия строй на живота. Никога и никъде не се прилагаше и най-малкото насилие. Всичко се вършеше доброволно, въз основа на личното желание на всеки калистянин да участвува в общите работи. Общественият строй на Калисто представляваше от себе си колектив, обединяващ цялото население на планетата, и всеки член от този многомилионен колектив отдаваше всичките си сили и знания за постигане на общата цел, поставяйки я над личното. Тази цел беше да се направи животът още по-хубав, още по-пълнокръвен, отколкото е в дадения момент, да се движи напред изкуството и науката, като се откриват и подчиняват все нови и нови природни сили. Прекрасен и безкраен път!