Земните хора искаха да научат колкото се може повече и колкото се може по-скоро абсолютно всичко. Сийнг, Гесиян и Биеси им отговаряха с явно желание. Това поощряваше Широков и Синяев и те не се стесняваха да питат.
Пьотър Аркадиевич си спомни как и калистяните на Земята го отрупваха с безбройни въпроси и колко трудно му беше тогава, защото още не знаеше добре езика. Така е! Това е в реда на нещата. Във всеки случай на калистяните е по-лесно, отколкото му беше на него.
— Затова са дежурните на постовете — отговори Биеси. — Ето, виждате ли този малък апарат? — Тя отиде до стената, на която видяха кутия, приличаща на високоговорител от радиоуредба, но направена от „кристал“ като пулта на „телефона“. — Той приема съобщенията на дежурния пост за необходимата работна сила. Когато искате да работите („искате“, а не „трябва“ — отбеляза си на ум Широков), включвате апарата и избирате, каквото ви подхожда, след което съобщавате на дежурния и работата се изключва от по-нататъшните съобщения като изпълнена.
Тя завъртя една малка ръчка и кутията заговори високо и отчетливо:
— В централния склад „В“ на четвърти сектор са необходими двама души за пренастройване на изчислителна машина тип „Гиир“. Корабът „Виери“ се нуждае от пет души екипаж, плава за Кусуди. В дом 289 и 2387 от втори сектор трябва да бъдат превключени приемните екрани на името на новите обитатели…
Гласът млъкна, понеже Биеси изключи апарата.
— Това са малки съобщения — каза тя. — Предават се непрекъснато, по реда на постъпването на молбите. Вечер съобщават за големите работи, набелязани за следващия ден.
— За тези работи, за които току-що чухме, сигурно вече са се явили желаещи? — попита Синяев.
— Разбира се. Никога не се налага съобщенията да се повтарят. Но онзи, който иска да се заеме с обявената работа, трябва много да бърза.
— Защо?
— Ще я вземат други.
— Нима работа не достига?
— Малко е в сравнение с броя на населението на Атили. Това са дребни, незапланувани работи. Те се извършват между другото, извън работното време.
Гесиян се разсмя.
— Тук се проявява нежеланието на калистяните да се подчиняват на медицинските изисквания — каза той. — Те уверяват, че тези дребни работи им служат за развлечение. Принудени сме да правим отстъпки.
— Но по-големите, плановите работи стигат за всички, нали?
Гесиян се намръщи.
— Общо взето, стигат. Но понякога се налага да измисляме работа.
— Коя е причината да се стигне до това положение?
— Автоматизацията. Основната част от работата се извършва без участието на хората.
— А какво ще стане в бъдеще?
— Смятам, че положението няма да се измени. И сега половината от населението на Калисто са работници на науката и изкуството. В бъдеще при още по-голямо развитие на техниката и на автоматиката броят на заетите с чисто умствен труд ще се увеличи — и това е.
— Излиза, че у вас още има разлика между умствения и физическия труд — каза Широков. — В какво се състои физическият труд?
— В управляване на машините и автоматите. Те могат да работят самостоятелно, но не във всички случаи. Нуждаят се от известно поддържане и настройка. А освен това и дребните работи, за които преди малко говорихме.
— Не питах това — усмихна се Широков. — Аз имах пред вид съвсем друг физически труд.
— Вие казахте — намеси се Синяев, — че половината от населението са работници на науката и изкуството. С какво се занимава другата половина?
— Струва ми се, че аз вече отговорих на този въпрос — учуди се Гесиян. — Освен учените и хората на изкуството на обществото са нужни лекари, инженери и много други специалисти. Ние имаме много и най-различни заводи; в тях работят хора. Изобилието не се създава от само себе си, то е резултат на огромен труд. Автоматизацията прави този труд незабележим, но той съществува. Впрочем вие се учудвахте, че един учен се зае да ви донесе багажа. В повечето случаи дребните работи се изпълняват именно от работниците на науката и изкуството.