— Но защо?
— Първо, защото на хората е необходим физически труд, само спортът не е достатъчен. А, второ, на работниците на умствения труд повече, отколкото на когото и да било е необходимо от време на време да се отвличат от своите занимания и да навлизат сред самия живот. Мнозина ежедневно се занимават с такъв труд в часовете на творчески съмнения и несполуки.
— Оставам с впечатлението, че всеки калистянин получава всестранно образование — забеляза Синяев.
— Донякъде това е вярно, но съществува и специализация. Аз например, както знаете, съм лекар, но познавам устройството на всички машини дотолкова, че мога да работя навсякъде.
— Колко години учат децата?
— За да получат общо образование, две години и половина. Изучаването на избраната специалност продължава неопределено време, но обикновено от две до три години.
— А от каква възраст започва обучението?
— От тригодишна31.
Пресметнато по земно време, това значи, че калистяните завършват висшето си образование на седемнадесет години. Сега им стана ясно как Гесиян и Диени, толкова млади, са вече учени.
— Нямаме търпение кога със собствените си очи ще видим всичко, за което ни разказвате — рече Синяев.
— Времето ви е достатъчно — отговори му Сийнг. — Днес е едва вторият ден от пребиваването ви на Калисто. Имате още година и половина, а по вашему — три.
— Ние обаче пак забравихме да закусим — каза Широков. — Така можем да умрем от глад на вашата планета.
На олитата
На Калисто нямаше ресторанти или столове. Всичко можеше да се получи по специално прекарани тръби, без да се излиза от къщи. В стаята, където трябваше да закусват, обядват и вечерят, в „трапезарията“, както я наричаха помежду си Широков и Синяев, на особена поставка имаше голям дебел „албум“. Страниците му бяха изпълнени с няколко хиляди названия и рисунки на различни ястия. След всяко название имаше номер.
До стената се намираше автомат с четири реда цифри върху петоъгълната вратичка. Всяка цифра можеше да се натиска като бутонче. За да се получи исканото ястие, трябваше само да се наберат нужните номера и да се завърти малка ръчка. След минута се чуваше сигнал. В апарата се оказваше всичко поръчано. Ястията бяха прекрасно приготвени, в красиви съдове, горещи, топли или студени — според желанието. Изпразнените чинии и чаши (те бяха многоъгълни, но не се различаваха много от земните) се поставяха обратно в автомата, завъртваше се друга ръчка — и това беше всичко. В калистянските домове не знаеха какво е да приготвяш обяд, да миеш съдове и други подобни.
Сийнг поръча закуска за пет души. Широков и Синяев още не можеха да се ориентират в названията на „менюто“, но през време на полета бяха свикнали с калистянската храна и можеха да ядат всичко.
— Колко души работят в… — Синяев пак се запъна, защото не знаеше думата „кухня“.
И Широков не знаеше тази дума. Очевидно тя просто липсваше в езика на калистяните.
— В продоволствения завод ли? Това ли искахте да попитате? — намеси се Биеси. — Обикновено нито един човек. Приготвянето на ястията и доставянето им по домовете се извършва автоматично.
— Ами снабдяването на завода с продукти? Месо, зеленчук, плодове?
— Зеленчукът и плодовете се доставят веднаж на десет дни. Складират се в приемните помещения и това е всичко. А що се отнася до месото, вие грешите, ако мислите, че това е месо от животни.
— Какво е тогава? — попита Широков. Има вкус на прясно месо, почти същото като у нас.
— Едно време и калистяните като хората на Земята са яли месо от убити животни — каза Сийнг, — но сега не се храним вече с животинско месо.
— Това, което ядете — добави Биеси, — е месо, само че синтезирано. То е по-хранително от естественото и не съдържа никакви вредни вещества.
— Значи, калистяните не убиват животните? Но в такъв случай броят им може да нарасне прекомерно.