— На нас не ни трябва месото им, но използуваме вълната и кожата им. Изобщо на Калисто животните не са толкова много. Някои видове са унищожени като вредни или безполезни.
— А зеленчуците и плодовете също ли се получават чрез синтезиране?
— Не, това не е необходимо. Разбира се, всичко може да се синтезира, но зеленчуците и плодовете у нас са напълно достатъчно.
— Къде ги отглеждате?
— Навсякъде. Всички калистяни не живеят в градове. Повечето учени и работниците на изкуството предпочитат да живеят сред природата. Всяка къща е заобиколена от градина или поле. Да се работи там, е полезно. Не бива непрекъснато да се седи на бюрото или в лабораторията.
— Може ли да посетим продоволствения завод или такава къща извън града? — попита Синяев.
— Разбира се. Може да посетите всичко, което пожелаете.
— Вие казахте, че в продоволствения завод обикновено няма никой. Значи, все пак понякога там има хора? Обяснете ни! Нали виждате колко внимателно слушаме всяка ваша дума — засмя се Синяев.
— Имах предвид специалистите-кулинари. Изкуството на храненето или, ако щете, техниката на храненето, е голямо и необходимо дело. В този списък — тя посочи албума-меню — има няколко хиляди названия. Но непрекъснато се измислят и добавят нови.
— Значи, това меню не е постоянно?
— Да, променя се. Приблизително два пъти в годината в домовете се доставят нови албуми.
След закуската минаха в спалнята. За учудване на Широков и Синяев някой беше оправил леглата.
— Не е кой знае каква работа! — отговори Гесиян на въпроса на Широков. — Не се тревожете за такива дреболии. Нали сте гости.
— Но все пак кой е оправил леглата ни?
— Е, да речем, че аз — засмя се Гесиян. — Не е ли все едно кой? Беше ми приятно. Няма да се повтори вече — бързо добави той. — Всичко ще върши домашната машина.
— Благодаря! — каза Широков. — Но ние можехме и сами.
Облякоха своите дрехи и изпитаха такова удоволствие, сякаш дълги години не бяха виждали земни вещи. Дори дъхът на плата, изтъкан на Земята, им беше приятен.
Сега те отново се сблъскаха с разликата в схващанията на хората от Земята и калистяните. За да се преоблекат, трябваше да свалят калистянските костюми, но Биеси, при все че знаеше какво искат да правят, не излизаше от стаята. Наложи се да се извинят и да я помолят да излезе.
— Нашето възпитание сигурно ви се струва смешно — каза Широков на Сийнг.
— Ни най-малко. Не е трудно да се разбере. Човек винаги може да разбере другия, колкото и да се различават един от друг. А вие се различавате твърде малко от нас.
— Вие сте любезен и вежлив както винаги — каза Синяев.
Когато отново влязоха в стаята, която имаше врата към терасата, там завариха няколко непознати калистяни. Те работеха нещо до една от стените. Гесиян обясни, че тези хора са се заели да усилят охладителната инсталация на дома, а ще свършат и някои други дребни работи.
— Когато се върнете, всичко ще бъде вече готово — каза той.
След обичайните приветствия един от „работниците“ („Кой ги знае какви са — помисли си Широков. — Нали възложиха на един голям учен да донесе куфарите ни!“) попита дали да превключи екраните на името на новите обитатели на къщата.
— Превключете ги — каза Синяев. — Да речем, на мое име.
— По-добре да направим другояче — предложи Сийнг. — Вашите имена са трудни за произнасяне. Настройте екрана на думата „Земя“.
— Вие нямате нищо против, нали? — попита калистянинът, който навярно ръководеше другарите си.
— Напротив! Ще ни бъде само приятно.
— Тогава така и ще направим. Зиемия — повтори той. — Правилно ли го произнасям?
— Горе-долу правилно — усмихна се Синяев.
— Да не забравите да съобщите това на поста „Калисто“ — каза Гесиян.
В тази минута на терасата се спусна голяма тъмносива олита. От нея излезе един калистянин и влезе в дома. Той вежливо поздрави и съобщи, че тази олита е предназначена за гостите.
— Тъкмо навреме — каза Синяев. — Благодаря!
— Да ви науча ли да я управлявате? — попита калистянинът.
— Аз ще ги науча — обади се Биеси.
— В такъв случай довиждане! Мога ли да използувам някоя от вашите олити?
— Вземете моята — каза Гесиян. — Ето онази.