Беше удобно да се седи. Широк кръгозор се откриваше през прозрачния похлупак. Бордовете на олитата едва достигаха до кръста на пътниците и те можеха да виждат наоколо и надолу без никакво усилие. Почти пълното отсъствие на чувство на тежест не можеше да се дължи само на действието на обгръщащата ги седалка, беше ясно, че теглото наистина е намалено, и това доказваше, че олитата се държи във въздуха от силата на антигравитацията. Двигател за постъпателното движение безспорно имаше, но никъде не се виждаше.
— Колко време е необходимо, за да се научи човек да управлява олитата? — попита Синяев.
— Никакво време не е необходимо — отговори Биеси. — Сядайте на моето място и карайте.
— Щом е така, защо Сийнг и другарите му, които летяха до Земята, помолили да произведат за тях олити от старата конструкция.
Биеси сви рамене.
— Питайте ги. Странно и почти необяснимо желание.
Широков погледна Сийнг, който седеше до него на втория ред седалки, и му се стори, че при думите на Биеси лекарят на звездолета се смути. Той дори се извърна, като се престори, че разглежда нещо долу.
„Интересна психическа проява — помисли си Широков. — Най-странно е, че такъв своеобразен консерватизъм проявява не само Сийнг, но и другите дванадесет звездоплаватели.“
Синяев също забеляза смущението на своя стар приятел и замълча.
— Олитата на острова нямаше такъв педал — обърна се той към Биеси.
— Навярно е била от типа на автоматизираните, като например товарните олити, които също летят без хора по определен маршрут. А тези са предназначени за свободен полет. Е, ще седнете ли на моето място?
— Страхувам се — отвърна Синяев. — Под моето управление рискуваме да се забием в земята.
— Това не може да се случи. Олитата никога няма да падне.
— От само себе си няма да падне, тава е ясно, но ако я насоча надолу с пълна скорост?
— Тя няма да ви се подчини. Не се страхувайте от нищо. Управляването е извънредно просто. Движение на стъпалото напред, назад, встрани, надолу и нагоре — това е цялата техника на управляване. Маневрите се извършват автоматично, без участието на водача. Само не наблягайте твърде рязко напред или назад. Ще се получи неприятен тласък.
— Е, какво пък — реши се Синяев, — да опитаме.
Размениха си местата.
— Наистина било съвсем просто — каза Синяев след минута. — Движенията, които трябва да се извършват, са толкова естествени, че е невъзможно да сгрешиш. Петя, искаш ли да опиташ?
— Друг път — отговори Широков. — Ти бъди по-внимателен!
Отгоре се виждаше, че Атили има само една, безкрайно дълга улица, която минаваше по брега на океана. Къщите бяха построени между нея и брега. От другата страна на улицата се редяха някакви сгради, много дълги, по три-четири километра, ниски и без прозорци. А зад тях, до хоризонта, се простираше цяло море от оранжевочервена растителност.
— Това са заводи — обясни Гесиян.
По улицата имаше много пешеходци. И никак не бе чудно — за човека е полезно да ходи пеша, калистяните не можеха все да летят.
Като видя толкова много летателни машини — олити с всякакви размери и какви ли не други видове, които се стрелкаха във всички посоки, Широков отначало се страхуваше, че под управлението на Синяев ще се сблъскат с някого, но после се успокои. Движението над града сякаш се подчиняваше на невидим регулировчик. Машините летяха на различна височина в зависимост от посоката и скоростта. Изпълнявайки указанията на Биеси, Синяев не нарушаваше реда. Въздухът, изглежда, бе разделен на зони. Най-високо летяха някакви големи машини с особена конструкция и като че ли без хора, по-долу беше зоната на олитите. Още по-ниско, почти над къщите и дърветата, често се виждаха калистяни с крила.
Широков си спомни грамадните въздушни кораби, приличащи на дирижабли, които бе видял в калистянските книги още на Земята, и попита защо не ги срещат.
— Те излязоха от употреба — отговори му Гесиян. — Конструкторите непрекъснато работят над нови модели и веднага заменят остарелите.
След като летяха близо половин час, Синяев каза, че според него е достатъчно.
— Градът трябва да се разгледа не отгоре, а отдолу, от земята. Къде е домът на Диегон?