Куприянов погледна портрета на Широков, който заедно с портретите на Синяев и покойния Щерн бе закачен в служебния кабинет на Козловски, и въздъхна.
— Лесно е да се каже.
— И да се направи, не е трудно. В краен случай последвай примера на Зинаида Александровна Синяева.
— Май че е още рано.
— Ето на̀, виждаш ли! Какво мърмориш тогава?
Куприянов се засмя.
— Много искам да видя Петя и да узная какво има на Калисто. А мърморенето е привилегия на старостта.
— Работѝ! — каза Козловски, като сви рамене.
Поръчението, за което спомена бившият секретар на Курския обком на партията, съществуваше напълно официално. На едно от заседанията на „калистянския комитет“ бе поставен въпросът да се подготви посрещането на звездолета, когато долети за втори път на Земята. Този въпрос бе повдигнат от професор Лебедев малко преждевременно, но Куприянов се възползува от случая и изказа отдавна измъчващата го мисъл, че когато Широков и Синяев се върнат, повечето от приятелите им няма да са живи.
— Но какво можем да направим? — попита го академик Неверов.
— Да се възползуваме от познанията, които ще почерпим от калистянските медицински книги. Известно е, че калистяните могат да преустановяват дейността на организма, да предизвикват изкуствена летаргия за неопределено време. Сийнг казваше, че по този начин може да се запази животът на човека за дълго време. Наистина това не продължава живота, а само създава престой. У тях самите този метод почти не се прилага.
— Но ние не умеем да го прилагаме.
— Скоро ще умеем.
— Ясно е, че калистяните не желаят такъв „престой“, както го наричате вие — забеляза един от членовете на комитета. — Нищо привлекателно няма в него.
— За близките на Широков и Синяев това е едно разрешение — възрази Куприянов.
— Значи, вие предлагате да приспите, да изключите от живота за двадесет и пет години…
— Не — прекъсна го Козловски. — Аз разбирам мисълта на Михаил Михайлович така: нашият комитет трябва да контролира здравето на определен кръг лица и само в краен случаи да се възползува от калистянската рецепта.
— Съвършено вярно — потвърди Куприянов.
Предложението бе прието единодушно. Веднага беше създадена „комисия за опазване живота на близките на Широков и Синяев“, а ръководенето й бе възложено лично на Куприянов.
Оттогава минаха девет години. Всички близки, животът на които трябваше „да бъде запазен на всяка цена“, се намираха под непрестанно наблюдение. Всички бяха живи, с изключение на Николай Емелянович Синяев, който почина внезапно от парализа на сърцето.
Преди една година се яви опасност за живота на майката на Синяев. Старицата беше много зле и сякаш нищо вече не можеше да спаси най-близкия човек на Синяев. Но по това време медицинските средства на калистяните бяха вече основно проучени, макар и непроверени още на практика. Куприянов предложи единствения изход — да приспят Синяева по начина, прилаган на Калисто.
Зинаида Александровна е радост се съгласи. Тя много искаше да види сина си.
Лекарите най-точно изпълниха всички указания на непознатия им автор, написал калистянската медицинска книга. Науката на далечната Калисто спаси живота на майката на своя гост.
Странни неща ставаха в тялото на старата жена, заспала „мъртвешки“ дълбок сън. То явно се подмладяваше — бръчките изчезваха, косите ставаха черни, кожата се освежаваше.
Мина около една година и човек трудно можеше да познае Зинаида Александровна Синяева. Седемдесетгодишната жена сякаш бе станала четиридесетгодишна. Под стъкления похлупак, около който един до друг бяха наредени някакви странни апарати, лежеше без признак на живот, но явно жива съвсем не стара жена. Децата й — сестрата и братята на Синяев — едва можеха да познаят майка си. Такава тя е била в годините на тяхното ранно детство.
Беше съвсем ясно, че Георгий Николаевич, като се върне на Земята, ще види майка си по-млада, отколкото я бе оставил.
Неотдавна повториха опита. Стареещият вече академик Лебедев също пожела да изпита върху себе си действието на подмладяващия сън. И отново всичко стана тъй, както трябваше. Рецептите на калистяните действуваха резултатно.
Новият начин за „подмладяване“ предизвика голямо вълнение сред учените по цял свят. Калистяните подчертаваха, че „летаргията“ не оказва влияние върху продължителността на съзнателния живот на човека, престоят не влияе върху нея. Но бе ясно, че именно тук трябва да се търси пълното разрешаване на проблемата да се даде на човека втора младост. Откриваха се грандиозни перспективи.