Куприянов и най-близките му сътрудници всецяло се отдадоха на изучаването на новия отрасъл в медицината. Но материалите, оставени от калистяните, бяха непълни. Много неща в механизма на летаргията не можеха да се изяснят. Колкото и силно да беше желанието на учените да подарят на човечеството мощно средство за борба със старостта, трябваше да чакат повторно долитане на калистянски кораб.
— След четиринадесет години — казваше Куприянов — ще имаме истински ръководител в нашата работа — Пьотър Аркадиевич Широков. За трите години, прекарани на Калисто, той добре ще изучи калистянската медицина, а освен това ще донесе и всички материали, които ни липсват сега.
И с още по-голямо нетърпение зачакаха повторното посещение на калистяните.
Ех, ако можеха да попитат калистяните и веднага да получат отговор. Уви! Това беше абсолютно невъзможно.
Какво може да е по-бързо от светлината? 300 000 километра прелита тя в секунда. Но дори и на нея са й необходими повече от осем години, за да преодолее исполинското разстояние между Земята и Калисто. Седемнадесет години оттук дотам и обратно! Трудно ще е да се разговаря при такива условия.
— Жалко, разбира се — казваха учените, — но в случая нищо не може да ни помогне.
И изведнаж стана нещо!…
Невероятно! Невъзможно! „Противоестествено“!…
На 12 септември 19… година (тази дата бе записана със златни букви в историята на човечеството) в Източен Сибир и над територията на Северен Китай бяха забелязани някакви странни блясвания, също като малки взривове високо в горните слоеве на атмосферата.
Ден след ден (за щастие времето беше ясно) те се появяваха с поразителна точност в един и същ час.
Двадесет и девет блясвания, петнадесетминутна пауза, отново двадесет и девет блясвания, отново пауза и още веднаж.
И тъй всеки ден.
С това загадъчно явление в атмосферата се заеха метеоролозите. Те определиха точно на каква височина се появяват блясванията; оказа се, че са на височина сто и тридесет километра над повърхността на Земята, тоест приблизително до горната граница на слоя на Хевисайд.
Редовното появяване и математическата правилност на блясванията изключваха вероятността да се смятат за природно явление.
Какво ли ще е тогава?…
На 16 септември целият свят узна сензационната новина.
Тайната бе разгадана. По-точно казано, тя стана още по-загадъчна, но най-важното — вече не беше загадка какво означават блясванията.
Хората узнаха кой ги предизвиква на небето!
Но как — все още беше тайна.
От загадъчното явление на небето в източната част на Азия се заинтересуваха всички страни. Десетки предположения се правеха и от учените, и от обикновените хора.
Безспорно беше само едно — блясванията имат извънземен произход.
Тайната успя да разгадае скромният телеграфист Николай Семьонович Кабанов от телеграфо-пощенската станция Албазин, разположена почти на границата между Китай и СССР. Той пръв забеляза, че блясванията не са еднакви: едни бяха по-дълги, други — по-кратки. Щом на Кабанов му хрумна мисълта, че блясванията приличат на морзова азбука, той лесно разбра смисъла им.
Високо в йоносферата на Земята всеки ден по едно и също време три пъти се явяваха двете думи: „Пьотър Широков“.
Сякаш бомба избухна над човечеството!
Блясванията бяха сигнали от Калисто!
По някакъв необясним начин калистяните ги изпращаха на Земята. В това нямаше съмнение. Морзовата азбука те са научили от Синяев и Широков, това също бе вън от съмнение. Избраните от тях две думи — името и презимето, известни на всички — трябваше да покажат откъде идват сигналите. Тяхното редовно, ежедневно повтаряне означаваше, че калистяните се страхуват да не би хората да не забележат и да не разберат веднага смисъла на небесното явление.
Това означаваше още, че блясванията са пратени от Калисто най-рано преди четири месеца. Едва през май тази година звездолетът би могъл да завърши рейса си.
Отново възникна въпросът — какво ли може да е това? Какво би могло да стигне от Калисто до Земята двеста и петдесет пъти по-бързо от светлинния лъч?