„Пьотър Широков“! Това безспорно бе само встъпление. Когато според пресмятанията на калистяните земните хора видят и разберат, че сигналите идват от Калисто, ще последват оттам някакви съобщения. И не бива да ги пропуснат.
Козловски действуваше бързо. Щом получиха известие за разшифроването на блясванията и отпаднаха съмненията за техния калистянски произход, експедиция от института отлетя за Източен Сибир.
Трябваше да се има пред вид, че времето може да се промени, да се появят облаци. В разпореждане на Козловски бяха дадени три свръхвисочинни самолета. За наблюдателен пункт избраха град Хабаровск, където блясванията се виждаха най-добре.
Освен Козловски в експедицията участвуваха Куприянов, Аверин, Смирнов, Лао Сен, Лежнев, Матисен и четирима опитни радисти, виртуозно владеещи приемането на сигнали по морзовата азбука.
На десетия ден след първото появяване блясванията се промениха. Сега предаваха името и презимето на Широков с латинската азбука. След още десет дни пак стана промяна — калистяните преминаха на английски правопис.
— Съвсем ясно и логично — каза Куприянов. — Те не са могли да насочат сигналите с абсолютна точност. Там не знаят на кое място ще ги видим.
— Изключително търпение — подчерта Аверин. — Цял месец предават едно и също.
— И това е напълно понятно — отговори Козловски. — Калистяните се готвят да предадат нещо много важно. Дават ни време да се подготвим за приемането. Но аз мисля, че един месец е крайният срок. Всеки ден трябва да очакваме основния текст.
— Трябва да се има и пред вид, че на Широков и Синяев е необходимо време, за да преведат на руски сложния може би текст на съобщението, а навярно и на латински, и на английски. И то по морзовата азбука. Това не е така просто — добави Куприянов.
Предсказанието на Козловски се сбъдна. На 12 октомври, точно след един месец, започна предаването на най-необичайния текст, приеман някога от земните телеграфисти.
Всеки ден, каквото и да бе времето, от хабаровския аеродрум излитаха трите самолета и като се издигаха над всяка възможна облачност, четири часа кръжаха над града.
Всеки ден четиримата радисти записваха предаването, което се извършваше с много бързо темпо.
Широков и Синяев точно бяха предвидили какво именно ще предприемат на Земята за приемане на съобщението. Ако на борда на самолетите радистите не бяха виртуози, не би било възможно да се запишат сигналите от Калисто, толкова бързо следваха те един след друг. Бързо и в същото време извънредно бавно. Всяка фраза се повтаряше по три пъти на три езика. За един ден успяваха да приемат текст само две-три страници от бележник. А на следващия ден се повтаряше същото предаване. Но и него старателно записваха.
Точността на предаването беше удивителна. Нито един пропуск, нито една неясна буква. Кратките и дългите блясвания се редуваха с математична правилност. Сякаш не осемдесет трилиона километра, а съвсем малко разстояние отделяше калистянските оператори от радистите, които приемаха на Земята. Целта на предаването се изясни още първия ден.
„Достигнахме Калисто на 15 септември 19… година, по земния календар — гласеше приетото съобщение. — И двамата сме здрави. Горещ поздрав на всички, на всички! Приемайте описание на начина, по който се извършва предаването, и на необходимата за това апаратура. Широков. Синяев“
Трудно е дори да си представим какво впечатление направи появата на тази телеграма по страниците на вестниците! Начинът на предаването! Устройството на апаратурата за него! Това значеше, че Земята ще може да говори с Калисто, без отговорът да се бави седемнадесет години!
Онова, което съвсем доскоро изглеждаше абсолютно невъзможно, стана действителност.
Но нима това не е обща съдба на всичко, което хората смятат за невъзможно, забравяйки, че не всички природни закони са им известни!
Като се върна в Хабаровск след приемането на първото съобщение, Козловски свика съвещание.
— Широков и Синяев са достигнали Калисто през септември — заяви пред събранието професор Смирнов. — Това значи, че предаването е започнало веднага след тяхното долитане, на 12 септември, по същото време, когато сигналите бяха забелязани за пръв път. Следователно те изминават пътя от Калисто до Земята фактически мигновено, а не за четири месеца, както предполагахме ние. Те не биха могли да се разпространяват с трептения като светлината и радиовълните. Тук има нещо ново. По-скоро всичко това е из областта на гравитацията. Необходимо е да се извикат физици, които работят над проблемите на гравитационните полета.