— Ще го направим — каза Козловски. — Днес ще дам нареждане, а утре нашите сътрудници от секцията по физика ще са тук. Но защо сигналите се появиха на 12-и, а Широков и Синяев съобщават, че са пристигнали на 15-ти?
— Най-вероятно е да е грешка — отговори Куприянов. — Никак не е чудно, като се вземе под внимание спецификата на междупланетния рейс, че за един многогодишен полет са сгрешили с няколко дни.
Ден след ден, седмица след седмица излитаха във въздуха самолетите на експедицията. Изпълваха се дебели тетрадки със стенографни записи.
Поразителното откритие на калистянската наука постепенно ставаше ясно на учените от Земята.
А когато завърши предаването и накрая бе написана думата „чакаме“, започна трудна и срочна работа. Целият свят, притаил дъх, я следеше. Установяваше се пряка мигновена телеграфна връзка между две планети, които се намираха на невъобразимо разстояние една от друга.
Дали ще успее земната техника да се справи с неимоверните трудности на тази грандиозна задача?
Калистяните бяха съобщили всичко необходимо за успеха. Сега той зависеше от инженерите и астрономите.
— Ще успеем на всяка цена — заяви в печата Козловски, директорът на „Института Калисто“. — Най-късно след три месеца нашето съобщение ще бъде изпратено. И тогава ще започне постоянно ежедневно общуване с калистяните.
— Е, сега аз окончателно се отказвам да последвам примера на Синяева и Лебедев — каза Куприянов.
— Не се знае — отговори му Николай Николаевич. — Може все пак да се наложи. И не само на теб, но и на мен. Мисля, че Широков и Синяев ще се зарадват, като ме видят.
„Ще говорим със Земята“
Синяев се върна едва на следващия ден привечер. Цялото време, докато той отсъствуваше, Широков прекара в семейството на Диегон. Не му се искаше да се връща сам в огромния празен дом. Едва сега Пьотър Аркадиевич разбра какво е станал за него земният му другар. С ужас си спомняше своето намерение да лети на Калисто без спътник, без приятел, с когото да споделя всичко — мисли, чувства и усилващата се тъга по родината.
През дългите години на полета те се бяха слели в едно същество, разбираха се без думи. За всеки от тях дори самото присъствие на другия бе огромно облекчение. Тук, на Калисто, всичко им бе чуждо — и слънцето, и природата, и хората, даже и въздухът, който дишаха. Никога нито един човек не беше се откъсвал от родината така безнадеждно далече. Но трябваше Синяев да се отдели за малко, та Широков да разбере колко е трудно без близък човек.
„Вие ще имате другар, с когото по-леко ще понасяте дългата раздяла със Земята. Каквото и да говорим, ала не е лесно. Двама ще ви бъде по-леко.“ Колко често Широков си спомняше през тези два дни мъдрите думи на Щерн! Старият учен по-добре от него разбираше тежестта на задачата, с която се бе наел. И колко прав беше!
Диегон, синът му и Диени като най-близки роднини обкръжаваха с внимание Широков. Вниманието им не се натрапваше, но се проявяваше във всяка дреболия. Всичко, което му беше необходимо, изникваше като от само себе си. Калистяните безпогрешно отгатваха и най-малките оттенъци в настроението му. Тяхната изтънчена чувствителност, развила се през вековете на истинско човешко общество, изпъкна пред Широков особено релефно. Той обичаше това семейство — то му беше близко и мило, но други калистяни, кой знае защо, не искаше да вижда. И дори това непонятно за него самия психическо състояние беше отгатнато по най-чуден начин. През тези два дни никой не посети дома на Диегон. Гесиян и Сийнг веднага след отлитането на Синяев изчезнаха някъде и не се вестяваха. Широков знаеше, че те с удоволствие ще дойдат, ако ги повика, но не му се искаше да прави това. Бе благодарен, че го оставиха сам. Диегонови не му пречеха.
Понякога Широков се ядосваше на приятеля си. Нима е толкова зает, че не може да намери време да му се обади по екрана, поне само за да му каже кога мисли да се върне? Или той не изпитва чувства като неговите? Не му е домъчняло и изобщо е забравил за съществуването му?
В един такъв момент той отиде при Рийг Диегон.
— Вашият приятел без съмнение е много зает — каза доскорошният командир на звездолета. — Повикването на Зивиен означава, че въпросът е за нещо важно, извънредно важно. Защо не отидохте с него?