— Защото Зивиен не изрази такова желание — отговори Широков, повтаряйки фразата, която често чуваше от калистяните.
— Скучно ли ви е при нас?
— Не. Но…
— Разбирам ви. Диегон нежно прекара пръсти по челото и косите на Широков. — Това е реакция. Твърде много впечатления получихте през последните дни. Организмът ви, имам пред вид нервната система, инстинктивно се стреми към почивка. Ако искате, можем да ви дадем сънотворно, докато Георгий се върне.
— Не, няма нужда. Към това средство може би ще трябва да прибегнем и двамата, но не сега. Защо не виждам жена ви и другите ви деца? — попита той, за да промени темата на разговора. — Помня, казвахте, че имате шест деца.
— Аз се видях с тях — отговори Диегон. — А не идват тук по същата причина, по която никой не идва, докато вие не пожелаете това.
— Обаче синът ви — Виег…
— Прав сте. Но ние смятахме, че бащата на Диени за вас е повече от другите.
Широков усети, че се изчервява. Само това липсваше! Нима Диегон намеква за чувството, което с всеки изминат ден все по-силно изпитваше в душата си? Мъчеше се да го потисне, но то ставаше все по-властно, може би именно защото той се бореше с него. Но как другояче можеха да се тълкуват тези думи?…
Широков мълчеше, тъй като не знаеше какво да отговори. Диегон му се притече на помощ.
— Дълго време прекарахте с моята внучка. Свикнали сте с нея почти както с нас. Мислехме, че вие и Георгий сте я обикнали. Нима сме сбъркали?
На Широков се стори, че Диегон нарочно подчерта думите: „вие и Георгий“.
— О, не! — отговори той. — Не сте сбъркали. Как ще сбъркате. Нима може някой да не обикне Диени?
Диегон се усмихна. Но усмивката почти тутакси изчезна от лицето му. Тихо, сякаш сам на себе си, той каза:
— Човек от Земята и човек от Калисто. Външно имат много общи неща. Но душевният строй…
Широков излезе от стаята му съвсем объркан. Нямаше никакво съмнение — Диегон се е досетил за всичко. Той мисли за евентуалния брак (Широков трепна при тази дума) между внучката му и него — човека от Земята. И мисли за това като учен, разглеждайки въпроса като научна физиологична проблема.
„Но защо му е хрумнала тази мисъл? — питаше се Широков. — Нима тя е могла да възникне, без Диени да е давала някакъв повод?“
Той обаче в нищо не можеше да намери потвърждение. Диени се отнасяше към него и Синяев съвсем еднакво. Но нали тогава, на Кетио, тя целуна ръката му!…
Думите на Диегон окончателно отвориха очите на Широков. Да, той обича Диени. За какво? Някой някога могъл ли е да отговори на този въпрос! Просто, защото тя е Диени и както му се струваше, най-хубавата девойка в цялата вселена.
Този разговор, едновременно приятен и неприятен за Широков, стана вечерта на първия ден от отсъствието на Синяев.
Пьотър Аркадиевич не спа добре през нощта. Мислеше си за своята първа любов там, на Земята, и сравняваше двете чувства — тогавашното и сегашното.
За какво бе обикнал Лена? Казват, че са нужни общи вкусове, интереси, стремежи. Имаха ли ги с Лена? Не, като че ли ги нямаха. А любов имаше.
Той и Диени безспорно имат едно нещо общо — стремежа към други светове. На Кетио му беше разказвала за живота си, за мечтите си да види човек от друга планета. Сега тя мечтаеше да види Земята.
Не беше ли предизвикало това първия порив? Не! Сега ясно разбираше, че я обикна още щом я срещна първия път, на Сетито.
От какво възниква това всемогъщо чувство — двигателят на Живота? Вечна и никога напълно неразгадана тайна на природата!
Широков вече не беше младеж. Той напусна родината двадесет и седем годишен. Според времето, изтекло на Земята, сега той трябваше да е на тридесет и осем. Но законите на субсветлинните скорости го бяха „подмладили“ почти с осем години. Беше тридесетгодишен мъж.
„Не е ли твърде голяма разликата? — мислеше си Широков. — Диени по земно пресмятане няма повече от деветнадесет, най-много двадесет години. А какво ли имаше пред вид Диегон, като говореше за разликата в душевното устройство? Калистяните гледат на брака само като на средство за продължаване живота на планетата. Очевидно Диегон е имал това пред вид.“
В края на краищата той съвсем се обърка в мислите и колебанията си. Като засипваше, реши, че още утре ще говори с Диегон направо и откровено. Простата мисъл, че ще е много по-добре да поговори със самата Диени, кой знае защо, не му дойде на ум.