Но и през целия следващ ден не изпълни намерението си. Причината, разбира се, дойде от само себе си: „Може всичко това да е плод на въображението ми? С какви очи ще ме погледне Диегон, ако аз му изтърся такава несериозна новина?“
И чак до вечерта, когато най-сетне Синяев се върна, Широков старателно избягваше компанията на Диени, като сега вече се преструваше, че търси усамотение. Страх го бе да срещне изпитателния поглед на Диегон или на сина му. И с още по-голямо нетърпение очакваше Синяев, за да напусне с него този дом, пребиваването му в който толкова се усложни.
Синяев долетя, когато бяха седнали да вечерят. С него дойдоха Биеси и Аин Зивиен.
Георгий Николаевич влезе в стаята радостно развълнуван и се хвърли на врата на Широков. Така силно го прегърна, че Пьотър Аркадиевич веднага разбра — и този път мислите и чувствата им са били еднакви.
— Да знаеш какво научих! — каза Синяев на руски. — Скоро ще разговаряме със Земята.
— Как така ще разговаряме?
— По телеграф.
Широков помисли, че приятелят му се е побъркал.
— По какъв телеграф? Я си помисли какво казваш! Възможно ли е такова нещо?
— Там е работата, че е възможно. — Синяев весело се засмя. — Не вярваш ли? Питай Зивиен. — Той се обърна към калистяните и продължи вече на техния език: — Моят приятел не ми вярва. Кажете му, че говоря самата истина.
Зивиен погледна Широков и съвсем сериозно каза:
— Ако става дума за свръзката със Земята, Синяев казва истината. С негова помощ ние се убедихме, че можем да осъществим тази идея. И за наше, и за ваше щастие той е опитен астроном. Ако с вас бе човек с друга специалност, нищо нямаше да излезе. Но за да успеем, е нужно много труд. Вие готов ли сте?
— Щом се отнася за свръзка със Земята, за която няма да са потребни дълги години…
— Нито дори минута — вметна Синяев.
— … разбира се, че съм готов на всичко за нейното осъществяване.
— Ти знаеш ли морзовата азбука? — попита Синяев.
— Не, никак.
— Така и предполагахме. Но все в някоя от книгите, които донесохме от Земята, ще я намерим. Иначе нищо няма да излезе.
— Но обясни ми най-сетне в какво се състои работата! Защо ме измъчваш? — помоли Широков.
— Лесно е да се каже „обясни ми“. И аз едва го разбрах, и то съвсем не всичко. Но това е дълъг разговор. Хайде да се прибираме.
Широков бе свикнал да чете мислите на Синяев. Разбра, че Георгий, кой знае защо, не иска да говори пред калистяните.
— Да се прибираме — каза той, ставайки.
Както винаги, никой не се опита да ги убеждава да останат, щом са пожелали да си отиват.
— Разрешете ми утре сутринта да ви посетя — помоли Зивиен. — Трябва да уговорим всичко подробно.
— Разбира се — отвърна Синяев. — Ако искате, елате да пренощувате у нас — с леко запъване, което само Широков забеляза, добави той.
— Не, аз ще остана тук. Да разкажа всичко на Диегон.
— Вие отдавна ли се познавате? — попита Широков, като искаше да си изясни какви са отношенията между Зивиен и семейството на неговия стар приятел. Той забеляза, че те се поздравиха, сякаш се бяха видели вчера.
— Познавам Диегон така, както го познават и всички калистяни — отговори Зивиен. — Но се виждаме за първи път.
Виег Диегон поиска да ги придружи.
— Ще ви бъдем много благодарни — отвърна Широков. — Сам исках да ви помоля.
Сбогуваха се и излязоха на терасата. Биеси седна в олитата на Диегон и отлетя у дома си. Виег Диегон щеше да се върне с олитата на Сийнг, която беше останала на терасата в дома на Широков и Синяев.
Мръкваше се и багрите на дърветата в градината загубиха яркостта си. Небето както и преди бе покрито с облаци, времето през тези дни не се променяше. Калистяните продължаваха да пазят гостите си от преките лъчи на Релиос. Изкуствено образуваната облачност беше достатъчно плътна, но дъжд не валеше.
— В Атили дъжд не е нужен — бе отговорил Диегон на въпроса на Широков. — Атмосферната влага се насочва за поливане на полетата и горите.
Олитата, управлявана от Виег Диегон, бързо ги отнесе в дома им. Калистянинът попита дали се нуждаят от нещо и като получи отрицателен отговор, се сбогува и отлетя обратно.
— Най-после! — облекчено въздъхна Синяев. — Уморих се в тяхната компания.
— И аз — не съвсем искрено каза Широков.