— Мисля, че се досещам — каза Широков.
— Недей мисли така. И аз отначало смятах, че съм се досетил. Слушай нататък. Сега започва най-трудното. Аз ги попитах: щом като можете произволно да отслабвате нишките на притеглянето, значи, възможно е и напълно да се унищожи притеглянето между Земята и Калисто? Зивиен ми отговори: „Не. Теоретично е възможно, но на практика — не. За тази цел би била нужна толкова енергия, колкото се съдържа в маса, много милиони пъти по-голяма от масата на Релиос. Да се управлява силата на притеглянето, може само в неголеми мащаби. Относително, разбира се. В нашия случай във властта на калистяните е само тясно, почти нереално снопче нишка между Земята и Калисто. Най-тънък теси-лъч. Но той може да се използува като проводник.“
— Нищо не разбирам.
— На, виждаш ли! А казваше „досещам се“. Като всички частици на атома, тесите също имат противоположно заредена частица — антитеси. Съприкосновението на тесите и антитесите предизвиква анихилация. Сега си представи, че изпращаме в пространството два лъча — лъч теси и лъч антитеси — под ъгъл един към друг. На едно определено място те ще се срещнат. И веднага ще се получи анихилация, блясък, светлина. Може да се пресметне така, че това блясване да стане близо до Земята, в атмосферата й.
— Почакай! Преди да достигне Земята, антилъчът ще измине огромно разстояние. Той веднага ще се сблъска с положителни частици. И ще стане анихилация…
— Точно така — прекъсна го Синяев. — И аз веднага попитах същото. Оказа се, че няма да се случи нищо подобно. Теси-лъчите няма да се насочат под ъгъл, те ще тръгнат паралелно. Това е само схема, нагледен пример. Калистяните са намерили друг начин. Научили са се да създават античастици от положителните частици; такива са и тесите. Чрез спомагателен лъч. Тук вече започват такива дебри, че и при най-голямо желание не мога нищо да разбера и да ти обясня. Интересно е, че Зивиен каза същото, което пише Ленин: „Атомът е неизчерпаем.“ И ето те са открили частици, които пренасят теси-частиците на каквото пожелаеш разстояние. И чрез тези частици (впрочем те дори нямат още название, толкова са нови) на границите на йонизирания слой на планетата възникват антитеси, става анихилация — блясване. То може да бъде по-силно или по-слабо — по желание.
— И тези блясвания могат да се виждат и да се четат като телеграфна лента?
— Сега вече се досети. Кратките и дългите блясвания ще се появят по небето на Земята в същия момент, когато бъдат изпратени от Калисто — по-точно от една от „луните“ й. Нали и Калисто има йонизиран слой. Апаратурата за изпращане на сигнали към Земята вече е готова — неочаквано съобщи Синяев.
— Готова?
— Да, на луната на Калисто. Те пристъпили към работа веднага щом научили за нас и това, че съм астроном. Докато сме били на Кетио, те работели за нас. Ето защо ме извикаха още първия ден.
— Не разбирам защо им трябва земен астроном.
— Абсолютно необходим е.
— Заради разстоянията ли?
— Именно. Калистянските телескопи са основани на друг принцип, не са като нашите, но и с тях не може да се види Земята от такова разстояние. Знаеш ли, че дори радиусът на земната орбита се вижда от Калисто под ъгъл триста седемдесет и пет хилядни от ъгловата секунда?
— Досега не знаех — усмихна се Широков. — Но сега вече зная.
— А пък диаметърът на Земята се вижда под толкова малък ъгъл, че ти е трудно дори да си го представиш. От порядъка на три стохилядни от ъгловата секунда. Калистяните и понятие нямат къде, в каква точка спрямо Слънцето се намира сега Земята. А теси-лъчите трябва да се насочат точно към нея. Лесно е да се сбърка и да се използува нишката на притегляне между Калисто и друга някоя планета от слънчевата система, дори Луната.
— Много убедително — каза Широков. — Оставам с впечатлението, че тая работа е безнадеждна.
— Трудна е, но не е безнадеждна. С най-новите уреди на калистянските астрономи се вижда Юпитер. Ще повярваш ли? Когато се убедих, че виждам именно него съвсем близо до Слънцето, изпитах такова чувство, сякаш виждах Земята. Странно, нали?
— Съвсем не. Напълно естествено е.
— Това коренно променя работата. Щом се вижда Юпитер, лесно е да се изчисли местонахождението на Земята. Изчислителните машини на калистяните са много точни и много просто устроени. Но калистяните сами нищо не могат да направят. Трябва добре да се знаят всички елементи от орбитите на Земята и Юпитер.