— И вие имате намерение с един почти неосезаем лъч от разстояние осемдесет трилиона километра да улучите точно Земята?
— Да, представи си. Апаратурата дава тази възможност. Теси-лъчът може да се насочи с точност до една двумилионна от ъгловата секунда.
— Какво представлява апаратурата?
— Не съм я видял, тя е на един от спътниците на Калисто. Но ми показваха чертежите. Много сложно нещо. Може би два пъти по-голяма от тази къща. Калистяните твърдят, че като получат всички данни, ще пратят теси-лъча едва ли не точно в Москва.
— Значи, картината е такава — след като мисли няколко минути, каза Широков. — Теси-лъчът, съпроводен от спомагателния лъч, достига Земята и на небето се появяват кратки и дълги блясвания. Точки и тирета. По морзовата азбука хората ще прочетат съобщението от Калисто. Да предполагаме, че небето ще е безоблачно и че ще обърнат внимание на блясванията. А после какво? Ти каза, че ще можем да разговаряме със Земята.
— Да. И това наистина е така. Калистяните ще предадат всичко, каквото трябва, та на Земята да научат устройството на апаратурата и принципите, на които тя е основана. Там ще построят такава апаратура и ще отговорят. Разбира се, възможно е да има облачност. Но ние решихме цял месец да изпращаме само две думи: „Пьотър Широков“. На едно и също място. Не е възможно цял месец нито веднаж да не се проясни. У нас в СССР сега е есен, септември е. Обикновено по това време небето е безоблачно. А когато те разберат, че това са сигнали от Калисто, облачността вече няма да пречи. Ще използуват самолети. А след месец ние ще започнем да предаваме принципите на работа на теси-апаратурата.
— Но нали дори за калистянските учени тези принципи са новост?
— Да се открие нещо, е трудно, а да се обясни вече откритото, е много лесно.
— А къде ще поставят теси-апаратурата? Ти каза, че на планета, която има йонизиран слой, няма да може да работи.
— На Луната.
— Какво?
— Ами да! На Луната. Нима ти не вярваш, че хората вече са достигнали Луната? Особено след онова, което са научили от калистяните. Аз съм уверен, че откакто сме напуснали Земята, звездоплаването е направило рязък скок напред.
— Ами ако не е?
— Не е възможно. Дори калистяните са уверени в това.
Широков недоверчиво поклати глава.
— Твърде много „ако“ каза той. — Шансовете да получим отговор според мен са съвсем малки. Но както и да е! Да се изпрати съобщение — и това е много нещо.
— Отговор ще получим — уверено каза Синяев. — Непременно ще получим. Аз твърдо вярвам в силата на техниката на нашата Земя. Там ще направят всичко, за да ни отговорят. Знаеш ли какво каза Миенион?
— Той беше ли там?
— Да, повикаха го. Направо заяви, че като има пред вид какъв е развоят на техниката на Земята, отговорът ще дойде след една година.
— Каква година: земна или калистянска?
— Земна. Работата е там, че апаратурата е много проста, щом се знае на какъв принцип е основана. Миенион дава срок една година, защото трябва да се строи не на Земята, а на Луната. Странно! Миенион и другите калистяни вярват, а ти се съмняваш.
Широков поривисто прегърна другаря си.
— Аз не се съмнявам, а се страхувам да вярвам. Това е повече от прекрасно! Ами морзова азбука?
— Уверен съм, че я имаме. Сигурно ще я намерим в някоя от книгите по радиотехника или за начините за свръзка на Земята. Струва ми се дори, че я виждах, когато се занимавахме с преводите.
— Трябва колкото се може по-скоро да се убедим — нетърпеливо каза Широков. — Впрочем къде е багажът ни? Нима е все още на кораба?
— Едва ли. През тези два дни сигурно са го пренесли тук.
Синяев излезе прав. Всички вещи, които бяха донесени от Земята, се оказаха в стаята до спалнята. Сандъците, куфарите, пакетите бяха старателно подредени в ъгъла.
— Ти нали си бил тук? — рече Синяев. — Как не знаеш, че вещите ни са донесени?
— Аз не съм напускал дома на Диегон. И никой не ми е казвал. Пък и защо? Къщата не е заключена.
Не си легнаха да спят, докато не намериха необходимата книга, каквато, разбира се, имаше в старателно подбраната библиотека. Нали библиотеката беше съставена да запознае калистяните с всички страни от живота на Земята.
— Страшно ми става, като си помисля, че можеше да я няма — каза Широков, като нежно поглади с ръка безценната страница.