Бялото кълбо
Близо до импровизираното летище минаваше шосе и по него скоро се зададе дълга колона автомобили. Най-отпред се движеха няколко леки коли. Когато се изравниха с летището, колите спряха. Няколко души дойдоха при самолетите.
— Кой от вас е професор Куприянов? — попита висок, широкоплещест мъж с летен сив костюм. — Ах, вие ли сте? Здравейте, професоре! Аз съм секретарят на Курския областен партиен комитет, Козловски Николай Николаевич — представи се той. — Е, как върви работата? А, вие сте вече тук! — обърна се той към командира на полка. — А хората ви къде са?
— Изпратени са да охраняват космическия кораб.
— Добре! — Козловски се обърна към военните летци. — А вие какво правите тук?
— Бяхме изпратени от командуването да разузнаем мястото, където се е приземил космическият кораб — отговори старшият от летците. — После намерихме терен, за да кацнат самолетите на ескадрилата, и я посрещнахме.
— Юнаци! — каза секретарят на обкома. — Е, а вие, професоре? Какво мислите да правите? Така ли ще стоите насред полето? Ами ако завали?
Той бързо задаваше въпроси, внимателно слушаше отговорите, като гледаше право в лицето човека, с когото говори, и в същото време зорко обхващаше с очи всичко наоколо. (Като видя брадата на Щерн, той едва забележимо се усмихна.) Личеше, че е много доволен от прекрасния ден, от това, че е долетяла експедицията и че всичко се върши толкова бързо и добре. На Куприянов много допадна този енергичен човек.
— Чакам отговор на моята радиограма от председателя на Академията на науките — отвърна той.
— Вместо вас аз получих отговора — каза Козловски. — Ето — посочи той колоната камиони. — Докарахме ви всичко необходимо за построяването на лагера. Само посочете мястото и ние веднага ще направим каквото трябва. Изглеждате уморен, другарю Куприянов — добави той.
— Не е чудно! Не съм спал цяла нощ. Но това не е толкова важно.
— Как да не е важно? Всичко е важно, скъпи другарю. Впрочем и ние не сме спали тази нощ. Какво ти спане! Къде да построим лагера? Тук ли?
— Не. Лагерът трябва да бъде по-близо до кораба.
— В такъв случай да тръгваме! Самолетите пратете обратно в Москва. Вие — обърна се той към военните летци — се връщайте в частта си. Няма какво повече да правите тук. Вашите камиони, другарю подполковник, пристигнаха с нас. Ето ги в края на колоната. Кой завежда тук домакинството, другарю Куприянов?
— Засега още никой.
— Назначете някого. А къде са членовете на експедицията? Колко души са те?
Като слушаха тези сипещи се един след друг въпроси и разпореждания, Куприянов, Щерн, кореспондентите и летците се развеселиха. Секретарят се хареса на всички. Хората, които бяха дошли с него, стояха със сериозни лица и чакаха нарежданията му. Личеше, че те вече са свикнали с характера на ръководителя си.
— Членовете на експедицията спят, другарю Козловски — отговори Куприянов. — Ние сме единадесет души. И петима кореспонденти.
— Всичко шестнадесет. Добре! Багажът ви навярно не е много? Ще ви откараме с колите. Но все пак кой ще е завеждащ домакинството?
— По-добре да бъде комендант, другарю секретар — каза подполковникът.
— Добре, нека да е комендант. Кой ще е?
Куприянов се сети за асистента си.
— Пьотър Аркадиевич Широков — каза той.
— Нека дойде тук.
Куприянов се обърна към кореспондентите и ги помоли да събудят членовете на експедицията.
— Като отлетят самолетите — каза той на Козловски, — няма да имаме радиовръзка с Москва.
— С нас носим подвижна радиостанция — отговори му секретарят.
Участниците в експедицията един след друг идваха при тях. Куприянов ги представяше, а Козловски се ръкуваше с всеки.
Двата самолета, които бяха излетели, за да спрат жителите от Золотухино, се върнаха и старши лейтенантът доложи на Куприянов, че задачата е изпълнена.
— Полкът прегради пътя — каза той. — Никой няма да се доближи до кораба.
— Любопитните няма да ви оставят на мира — каза Козловски. — Всички жители на Курск, Золотухино, Свобода, Фатеж и Шчигри ще дойдат тук. Пък и от Орел ще пристигат. И от други места. Ще се наложи да се направи тук спирка. А-а, вие ли сте другарят Широков? — каза той, когато Куприянов му представи младия си асистент. — Назначен сте за комендант на лагера. Лагера ще ви построим ние, а вие трябва да се погрижите за всичко друго. Охрана, ред на пропуските — говореше той, без да обръща внимание на слисания израз на Широков, — дневна програма, настаняване на членовете на експедицията. Кухните и продуктите са на камионите. Готвачите също. Каква специалност имате?