На велда
Заредиха се дни на напрегната и трудна работа.
По молба на Широков и Синяев към тях се присъедини и Бияинин и те тримата превеждаха на руски извънредно сложния текст на „посланието от Калисто за Земята“.
Често си спомняха съвещанието на техническата комисия след диверсията на звездолета. Както и тогава, някои фрази трябваше да се превеждат по много сложен начин.
В дома, в който живееха гостите на Калисто, постоянни посетители станаха членовете на експедицията към Слънцето, те с всички сили се стараеха да помогнат на работата.
Една фраза се смяташе за правилно преведена, ако Синяев, който по-добре от Широков се ориентираше в тези въпроси, кажеше, че му е ясна.
— Следвам курс по най-нова ядрена физика — шегуваше се той.
През цялото това време земните хора почти не излизаха на „слънчева“ светлина и домашните им лекари — Гесиян и Сийнг — бяха много доволни от тази допълнителна карантина. Облачността над Атили постепенно намаляваше и към края на работата им небето над града отново беше безоблачно.
— Ако постоянно държим над вас облаците — казваше Гесиян, — никога няма да свикнете с лъчите на Релиос. А вие трябва да се запознаете с цялата Калисто.
— Никакви тревожни симптоми няма — отговаряше му Широков. — Струва ми се, че Релиос е безвреден за нас.
Той премълча, че няколко пъти двамата със Синяев чувствуваха отпадналост — смяташе, че е от преумора след напрегнатата работа. Добре познаваше изострената мнителност на калистянските лекари към тях, беше я изпитал лично след случая с камъка на Кетио.
„Ако им кажа, те току-виж, без да има нужда, ни върнат на Кетио или на Сетито“ — мислеше си той.
Докато работеха над превода, теси-апаратурата от спътника на Калисто всеки ден изпращаше сигнали на Земята. Всички, и земните хора, и калистяните, бяха дълбоко убедени, че думите „Пьотър Широков“ няма да останат незабелязани. Точността на изчисленията и сигурното автоматично насочване на лъча не оставяха място за съмнения.
— Блясванията ще се появят над Москва или пък близо край Москва — казваше Синяев, когато Широков отново започваше да се съмнява. — Между Релиос и Слънцето няма нито една звезда и лъчът не може да се отклони.
— Ами самото Слънце? — питаше Широков.
— Влиянието на гравитационното поле на Слънцето е взето пред вид при изчисленията.
— Но Земята се върти.
— И това е взето пред вид. Теси-лъчът се движи, наистина абсолютно незабележимо дори за най-точните уреди, по посока на въртенето на Земята. Сигналите блясват на едно и също място.
— И ти си уверен, че няма грешка?
— Уверен съм.
— А защо тогава предаваме сигналите на три езика?
— За това настояваха калистяните. Те искат да осигурят успеха си сто на сто. Може лъчът да не е насочен съвсем точно.
— Значи, това все пак е възможно? — разочаровано попита Широков.
— Само разумна предвидливост, не повече.
— А и основния ли текст ще предаваме на три езика?
— Да. По три пъти всяка фраза. На руски, английски и френски.
— Тогава по-добре не на френски, а на латински.
— Ти толкова добре ли го знаеш?
— Не по-зле от руския.
— Какъв си ми умен. — Синяев прекара пръсти по челото на Широков. — Значи, английски и латински. Ти ще превеждаш; това не е трудно, щом вече имаме руския текст. А аз ще го зашифровам на морзовата азбука. Латинските и френските букви са еднакви.
Въпреки всички усилия обаче за петнадесети октомври преводът не беше завършен. Синяев предложи на Зивиен, който ръководеше цялата работа, да отложат предаването на основния текст, като продължат да предават встъпителните думи.
— Ние смятаме, че можем да започнем — отговори Зивиен. — Защо да заставяме хората на Земята да чакат? За тях това навярно ще бъде тежко. Ние ще почнем, а вие продължавайте работата си. Уверен съм, че други затруднения няма да срещнете. В останалата част от текста няма непознати за вас думи.
Така и решиха.
И през ден дежурен звездолет извършваше рейс до спътника на Калисто, като отнасяше там следващата пратка металически пластинки, на които по специална система бяха нанесени знаците, съответствуващи на точките и тиретата от морзовата азбука, написани от Синяев на лист хартия.