Пластинките поставяха в теси-апаратурата, която автоматично изпращаше „телеграмата“ на Земята.
— Можете да предавате по триста знака в минута — каза Синяев на Зивиен. — На Земята има оператори, които могат да приемат текст с такава скорост.
— Това ще облекчи работата — отговори Зивиен. — Но ще бъдат ли използувани там такива оператори?
— Разбира се. Щом думите „Пьотър Широков“ бъдат видени и разбрани. Освен това на Земята могат да снимат блясванията и на кинолента.
Мина още един земен месец и работата по превода беше успешно завършена.
— Сега — каза Широков — няма да имам спокойствие, докато не получим отговор.
— Ще трябва да чакаме една година.
— А може би и по-малко?
— Миенион смята, че дванадесет наши месеца е най-краткият срок.
— Дали сме успели? — тъжно каза Широков.
— Решиха след половин година по наше пресмятане да повторят предаването.
— Колко хубаво ще е да получим думичка поне от Земята.
— Как няма да е хубаво! — каза Синяев.
За него и за Широков неуспехът би бил тежък удар. Колкото и странно да е, но надеждите си за положителен резултат възлагаха на… деликатното и внимателно отношение на калистяните към тях. Те едва ли биха предложили да се направи опитът, ако не бяха сигурни в успеха. Досега всичко доказваше, че калистяните прекрасно разбират психическото състояние на своите гости. А щом калистяните са сигурни… Широков и Синяев вярваха в тяхната техника и в знанията им.
Но все пак оставаше място и за съмнение. Ако техниката на Земята още не е в състояние да достави на Луната всичко, което е необходимо за теси-апаратурата, отговор няма да получат.
Искаше им се да съкратят времето на очакването. В такъв случай нищо не помага тъй сигурно, както напрегнатият труд.
Съставената още на Земята програма за работа бе толкова обширна, че и трите земни години, които Широков и Синяев имаха на разположение, можеше да не им стигнат. Те не бързаха, понеже разбираха, че прибързаността при една такава работа е вредна, но естественото любопитство ги караше през свободното време да продължават теоретичното запознаване с живота и науката на Калисто, започнато още на звездолета. Много четяха, цели часове разговаряха с калистяните, всеки ден гледаха и слушаха предаваните два пъти през деня „новини от планетата“ — своеобразен преглед по екраните, който на Калисто заместваше вестниците. Но всичко това не ги задоволяваше, искаше им се непосредствено да видят всичко.
— Прекарахме на Калисто достатъчно много време — каза Широков на Гесиян. — Струва ми се, че вече трябва да прекратим затворничеството. Дойде време свободно да се запознаем с вашата планета.
— А нима не сте свободни? — учуди се Гесиян.
— Разбира се, че не. Не ни позволявате дори да се разходим из града. Каква свобода е това?
— Чудно ми е, че чувам такива думи от вас. Вие сте лекар. А ние постъпваме така във ваш интерес. Впрочем — добави Гесиян, свивайки рамене — правете каквото искате. Вие бяхте, сте и винаги ще бъдете напълно свободни в своите постъпки.
На Широков се стори, че Гесиян се обиди. Нежно прокара пръсти по челото на калистянина.
— Много искам по-скоро да видя всичко — каза той за извинение. — Тежко е нищо да не правиш.
— Трудно е, разбира се. Но напоследък вие много работихте.
— Разбирам вашите опасения — продължи Широков. — Ще направим опит. Утре сутрин ще ни покажете както трябва Атили. Та ние почти не сме видели града. А после най-старателно ни прегледайте.
— Добре — явно без желание се съгласи Гесиян. — Нека да е утре. Рано или късно това ще трябва да се направи. Но не ви съветвам веднага да започнете разходка пеша. Най-добре е да отлетите някъде с обикновена олита, например на велда. Утре тъкмо има състезание по фетима.
— Какво е то?
— Спортно състезание. Финална среща за първенството на Калисто.
— Чудесно — възкликна Синяев.
Той бе голям запалянко по футбола и в Москва не пропускаше нито един мач. Но той изобщо обичаше спорта, не само футбола.
Калистянската дума „велд“ означаваше открит стадион.
— Защо финалната среща става в Атили? — попита Широков, предчувствувайки какъв ще бъде отговорът. Той знаеше, че градът, в който бяха настанени, съвсем не е от големите.
— Надявахме се, че вие ще поискате да видите срещата — отговори Гесиян точно тъй, както очакваше Широков.