Какво можеше да се каже? Безграничното гостоприемство на калистяните се проявяваше абсолютно във всичко.
— Ами ще има ли места? — попита Синяев. — Велдът навярно ще бъде препълнен.
— Да, тези състезания винаги предизвикват голям интерес. Но за вас…
— Колко места има велдът?
— Не зная точно. Струва ми се, че около двеста хиляди.
— Раздават ли се билети? — Синяев, увлечен, за малко не каза „продават ли се“.
— Не. Няма нужда от никакви билети. Който успее, влиза. Трябва да се обадите на дежурния от първи сектор, че искате да гледате състезанието и той ще каже номера на мястото ви. Когато всички места бъдат ангажирани, приемането на заявки се прекратява.
Синяев погледна Широков. Пьотър Аркадиевич видя в очите на приятеля си лукаво пламъче и разбра мисълта му.
— Такова нещо при тях не може да се случи — каза той на руски.
— Мога да си представя какво би станало, ако администрацията на нашите стадиони въведеше такъв ред — каза Синяев и се разсмя. — Ама че свят! Това е просто зашеметяваща честност.
Както винаги лицето на Гесиян не изрази ни най-малко любопитство. Той слушаше — по-точно не слушаше непонятния му разговор, загледал се през прозореца. Синяев побърза да му обясни защо се смее.
— При системата на заплащане това е още по-непонятно, отколкото ако би се случило при нас — каза калистянинът. — Да идем в голямата стая. Ще попитам дежурния за нашите места.
Дежурният на първи сектор, където навярно се намираше велдът, отговори, без да се замисли и без да погледне в някакъв бележник, че за хората от Земята е запазена кабина номер едно.
— В нея има десет места — предупреди ги той.
— Кого още да поканим? — каза Широков. — Предлагам Сийнг, Миенион и Ниянийнг. Разбира се, вас и Биеси — добави той, обръщайки се към Гесиян.
Синяев се усмихна. Споменатите от приятеля му калистяни и те двамата ставаха всичко седем души. Очевидно Широков смяташе, че присъствието на Диегон се подразбира.
И Гесиян го разбра така.
— С Диегон, сина му и Диени ставаме тъкмо десет души — каза той. — Не се съмнявам, че всички с удоволствие ще ви придружат.
На другата сутрин Синяев се събуди рано и разбуди Широков. Предстоящото състезание, първото, което щяха да видят на Калисто, където спортът беше широко разпространен, извънредно много го интересуваше.
Той знаеше, че калистяните нямат нищо подобно на футбола, но Гесиян каза, че срещата по фетима е за първенството на цялата планета и това бе достатъчно, за да пробуди у него запалянковеца.
По навик Синяев най-напред попита какво ще бъде времето: „Ами ако вали дъжд?“
Широков пренебрежително махна с ръка.
— Има да чакаш! — каза той. — Прелестта на ненадейния летен дъжд! Веселият писък на девойките, застигнати от дъжда и тичащи към първото изпречило им се прикритие! Много ти се иска! Те определят времето също така, както ние разписанието на влаковете.
Синяев натисна бутончето и „отвори“ прозорците. Небето беше съвсем безоблачно.
Изкъпаха се в басейна, облякоха се, закусиха, разположиха се в „голямата“ стая, както я нарече вчера Гесиян, и зачакаха да долетят приятелите им.
Синяев всяка минута поглеждаше часовника си.
— Да не закъснеем!
Мачът по фетима трябваше да започне точно по пладне.
Калистяните дойдоха всички заедно с една голяма олита, необичайно обагрена в бледорозово.
— Вие твърдо ли сте решили да направите опита? — попита Сийнг. — Не забравяйте, че сега е най-горещото време на деня.
— Искаме да видим фетимата — каза Синяев.
— Състезанията може да се гледат и на екрана. Поне до велда отлетете с вашата олита.
— Недейте така, Сийнг! — каза Широков. — Вече шестдесет дни сме на Калисто и е време да бъдем наясно. Всяка предпазливост трябва да има граница. Нали решихме, няма какво да говорим повече!
— Не е ли вече време? — попита Синяев. — Да не закъснеем.
Той не искаше да мисли за нищо друго освен за мача.
— Ами знаете ли в какво се състои играта? — попита го Диени.
Тя беше пак с бяла къса рокля без ръкави.
— Не зная — отговори Синяев. — Но и вие не ми казвайте. Искам сам да разбера.
Случайно или нарочно, но Широков седна до Диени в мекото „стъклено“ кресло на олитата. Системата на управляване тук беше същата като на тяхната въздушна лодка. Виег Диегон управляваше олитата.