— Съвсем нормално, като че ли съм се събудил от дълбок сън.
— Много лошо! — неочаквано каза Бийнг.
— Тъкмо обратното — Широков не разбра за какво се отнася възклицанието на стария калистянин, — много добре.
— Това именно е лошото — последва отговорът на Бийнг. — Ако се бяхте събудили болен, щеше да е добре.
— Не ви разбирам.
— Опитът, за който вие така настоявахте, завърши плачевно — каза Гесиян. — Това и трябваше да се очаква. А че сега се чувствувате нормално, е още по-лошо. Излиза, че нашето предположение е вярно.
— Обяснете ми!
— Причината за вашия припадък е Релиос, неговите лъчи, към които не сте свикнали.
— Но нали у нас, на Земята, калистяните никак не страдаха от лъчите на Слънцето, към които също не бяха свикнали. Това, което ми се случи, не прилича на топлинен удар.
— Релиос и Миени — намеси се Бийнг — са различни звезди. Въпросът не е там, че лъчите на Релиос носят повече топлина, а че са по-активни. Ясно ли ви е какво значи това?
Той не говореше, а мърмореше и с нещо напомни на Широков за Щерн.
— Да речем, че ми е ясно.
— Трябвало е да послушате Гесиян и да останете на Сетито стотина дни, после на Кетио — двеста и едва тогава да долетите на Калисто. Необходимо е било добре да свикнете с лъчите на Релиос там, където те не са така силни.
— Но все пак какво се е случило с мене? — попита Широков.
— Случило се е това, че върху организма ви е оказала вредно влияние някаква съставна част от лъчите на Релиос, която според думите на другаря ви Миени я няма.
— Щом е така, защо това вредно влияние се проявява само върху мен?
— Изглежда, че организмът на вашия другар е по-малко податлив на това вредно влияние. Но и с него ще се случи същото, което се случи с вас. Неизбежно!
Широков си спомни, че няколко пъти Синяев му се оплакваше от отпадналост и симптомите й съвпадаха с онова, което той изпитваше. Отдавна трябваше да каже на Гесиян. Тук той допусна голяма грешка.
— А според вас какво трябва да се прави? — попита той. — И какви опасни последици би имал за нас престоят ни на Калисто?
Последната фраза Широков изтърва някак неволно и ужасен разбра, че и сам сякаш допуска необходимостта да напуснат планетата, с която те всъщност още не бяха почнали да се запознават.
Синяев, който седеше в креслото малко по-настрана и не вземаше участие в разговора, трепна, като чу тези думи.
Гесиян погледна Сийнг и върху лицето му, чийто израз Широков отдавна се бе научил да разбира, се мярна смущение.
— Много съжалявам — каза Гесиян, — но трябва да повторя онова, което ви казах и преди. Пребиваването на Калисто за вас е опасно. Вие трябва да се върнете обратно на Кетио или още по-добре — на Сетито и да прекарате там около двеста дни.
— Да загубим почти цяла година — каза на руски Синяев. — Немислимо.
— Каква е тази съставна част? — попита го Широков.
— Не зная точно. — Синяев скочи от креслото и се приближи до леглото на приятеля си. — Днес ми показаха спектрите на Релиос. Те са същите, каквито отдавна познаваме на Земята, но има няколко линии в повече. Казах им, че тези линии липсват в спектъра на Слънцето. И толкоз! А те направиха от мухата слон.
— Слон? — замислено рече Широков.
Синяев сви рамене:
— Ти си лекар, аз не съм. Освен това ти си болният. Аз съм напълно здрав.
— Така ли мислите? — попита го Сийнг.
— Поне засега. — Синяев се върна при креслото си и се отпусна в него, явно не желаеше да продължава разговора.
Широков се замисли. Синяев, разбира се, е прав. Трябва да решава именно той. Да решава за себе си и за другаря си. Всичко потвърждаваше, че съветът на калистянските лекари е правилен. Двеста дни! В края на краищата не е чак толкова голям срок. А после може да останат по-дълго на Калисто, нали сега има как да съобщят това на Земята. Трябва да се съгласят. Но колко е тежко да реши.
— Добре! — каза той след продължително мълчание. — Да допуснем, че сте прави. Вярвам на вашите знания и опитност. Но нали не познавате, не можете да познавате организма на земния човек. Дори Сийнг. Другарят ми е напълно здрав. Това ме заставя да се колебая. Може положението да не е толкова критично. Трябва да разберете, че всеки ден е скъп за нас. Да загубим двеста дни!