— Вие по-добре знаете — рече Бийнг. — Ние казахме нашето мнение. Постъпвайте, както искате.
— Трябва да помислите, Петя — меко каза Сийнг.
— Ще помисля.
С това свърши разговорът, но се наложи да го подновят много по-скоро, отколкото Широков предполагаше.
— Съветвам ви да не ставате до утре — каза Гесиян и като им пожела лека нощ, излезе заедно с колегите си.
— Иди при тях, Георгий — каза Широков. — Не е удобно да оставяме гостите сами.
Синяев излезе от стаята, но скоро се върна.
— Няма никой. Всички са отлетели. Тук е само Сийнг.
— Къде е той?
— В голямата зала. Каза, че за всеки случай ще нощува тук. Нареди да го повикам, ако не можеш да заспиш.
— Нареди? — усмихна се Широков.
— Помоли, разбира се. Но молбата на лекаря е заповед, нали?
Синяев се приближи и седна на края на леглото.
— Какво мислиш ти за всичко това? — попита той, като сложи ръката си върху ръката на Широков и почна нежно да гали пръстите му, които му се сториха много студени.
— А ти какво мислиш?
— Първа бука за поука. Но нашият опит ще бъде от голяма полза за ония, които ще долетят след нас на Калисто.
— Значи, смяташ, че тъй или иначе ще трябва да отлетим оттук?
— Не аз, а ти смяташ така. Нали затова си учил тая наука.
В гласа на Синяев звучеше дълбока тъга.
„Да — помисли си Широков, — въпросът е само отложен, но не и снет. И може моята днешна нерешителност да ни струва скъпо.“
— Ами фетима? — попита той, за да отвлече приятеля си от тъжните мисли. — И ти не можа да я видиш.
— Състезанието се отложи.
— Заради мене?
— Да беше видял какво стана на стадиона! Зрителите изпълниха цялото игрище, щом научиха, че си припаднал. Кой ти мислеше за състезанието! Когато те настаниха в специално повиканата олита, навярно санитарна, и тя полетя към Атили, всички калистяни напуснаха стадиона и ни придружаваха чак дотук. Цял живот няма да забравя тази гледка. Просто небето не се виждаше.
— Чудни хора! — каза Широков. — И много добри. Дори прекрасни.
— Особено Диени! — Синяев изведнъж прегърна Широков и силно го целуна по устните.
— Почакай! — усмихна се Широков. — Защо намесваш тук Диени? Какво бърбориш?
— Добре де — каза Синяев. — Защо да мълча? Тя те обича — добави той съвсем сериозно. — Днес разбрах това.
— Глупости!
— Е, както искаш! — Синяев стана и се приближи до прозореца. Тъмносинята завеса „се стопи“ и изчезна. В стаята нахлу странна, мъртвешки зеленикава светлина. Причудливи двойни сенки легнаха на пода. — Погледни! Такава гледка няма да видиш на Земята.
Небето беше безоблачно. Хиляди звезди в необикновените съчетания на калистянските съзвездия блещукаха в тъмната му дълбина. Точно срещу прозореца, близо една до друга, светеха на небето двете „луни“ на Калисто. Те бяха значително по-малки от спътника на Земята и почти с еднакъв диаметър (така изглеждаше). По-голямата беше жълта, по-малката — странно синкава. Светлината им поотделно беше много по-слаба от светлината на пълната Луна, но заедно светеха доста силно.
Широков стана и отиде до прозореца. Досега не му се бе случвало да види едновременно двата спътника на Калисто.
— Не бива да ставаш — каза Синяев.
— Ей сега ще легна — отговори Широков.
Той прегърна другаря си през раменете и те мълчаливо гледаха непривичната и чужда за тях картина в рамката на широкия прозорец.
Оранжевочервената градина изглеждаше кафява при зелената светлина, създавана от двойното осветление на калистянските „луни“. Черните статуи не се виждаха, белите бяха станали зелени. Океанът беше още по син, отколкото през деня. С ултрамаринов блясък искреше спокойната му повърхност. През гъстите клони на храстите и дърветата се мяркаха разноцветни светлинки. Сякаш хиляди светещи насекоми прелитаха от едно място на друго, въртейки се в нощен хоровод.
В океана и във въздуха се виждаха няколко плавателни съда и олити. Те се виждаха така ясно, сякаш ги осветяваше силен лъч на прожектор. Лъчът бе невидим и осветяваше кораба, без да осветява водата край бордовете му.
— Корабите и олитите навярно сами излъчват светлина — каза Широков.
— Да, за да се избягват сблъскванията в тъмнината. Гледай! — Синяев протегна ръка. — Виждаш ли, ето там, ниско над хоризонта, две едри звезди на една линия, паралелна на хоризонта?