— Но тя ще се счупи.
— Кой я знае. Може би ще се счупи, а може би не. Ако не се счупи и нариди няма да се излее. Капакът се затваря плътно. Нали знаеш колко мъчно го отваряме.
— Ако каната се счупи и нариди се излее, някой трябва да почисти. Нашият андроид едва ли умее да прави това.
— Нима ще ни упрекнат?
— Не, разбира се, но някак си е неудобно.
— Не бива да чакаме. Сийнг може да дойде след час, а може и след два. Но как да бутна каната? Страх ме е да помръдна ръката си.
— И мене.
— Ще се опитам полекичка.
Широков започна бавно да вдига ръката си. Сърцето му веднага ускори ударите си, но нищо страшно не се случи.
— Спокойно, Петя! Не бързай!
Съдът беше лек за един здрав човек, но Широков с тревога мислеше дали ще има сили да го бутне на пода. Дали това движение няма да има лоши последици?…
И неочаквано чуха тих, мелодичен звук, който се разнесе из стаята, а след него ясния глас на Сийнг:
— Събудихте ли се? Да дойда ли при вас?
— Веднага! — колкото можеше високо му отговори Широков и внимателно отпусна ръката си.
— Отдавна ви чакаме — обади се и Синяев.
Не знаеха дали Сийнг ще чуе шепота им.
Калистянинът обаче го чу. Навярно стаите бяха свързани с някакви акустични апарати, досега неизвестни на Широков и Синяев. Почти веднага Сийнг влезе при тях.
Още от вратата той ги изгледа внимателно и веднага разбра, че се е случило нещо лошо.
— Какво ви е? — попита той явно развълнуван.
— Много ни е лошо, Сийнг — отвърна Широков. — Изглежда, че сме заболели сериозно.
— Пред прага сме на преждевременна смърт — добави Синяев, който с идването на Сийнг възвърна обичайното си настроение.
— Веднага ще се върна. — И като каза тези думи, калистянинът изчезна.
— Е, сега вече ще се заемат с нас — рече с усмивка Синяев. — Ще проявят любовта си към нас в пълен размер.
— А по какъв начин ни се обади? — попита Широков. Дори в това състояние той не можеше да не обърне внимание на новото за тях удобство от калистянската техника.
— Навярно е привел в действие някакъв апарат. Малко ли са те на Калисто! Но преди да се обади, той не ни е чувал, това е ясно. Иначе отдавна би дошъл.
Сийнг се върна скоро.
— След малко ще долетят Гесиян и Бийнг — каза той. — Не се тревожете за нищо. Всичко ще бъде наред. Почакайте! — добави той, като видя, че Широков иска да му каже как се чувствува. — Не говорете сега. По-добре мълчете.
— Не ни е трудно да говорим. Можем, но само тихо. Трудно ни е да се движим. Сърцето ни се разтуптява.
— Лежете съвсем спокойно.
— Принудени сме. Отдавна сме будни, Сийнг. Чакахме ви, а вие не идвахте. Тъкмях се да съборя върху пода съда с нариди и така да привлека вниманието ви. Но тъкмо в този миг вие ни се обадихте.
— Нима не знаете? — Сийнг показа малка издатина на крачето на осмоъгълната масичка. — Трябва да се натисне ето тук и ще влезе в действие връзката между всички стаи на дома.
— Не знаехме. И аз бях уверен, че няма да дойдете, докато не ви повикаме. А как се случи така, че се решихте да ни обезпокоите? — усмихна се Широков.
— Диени ме накара.
— Виждаш ли — на руски каза Синяев. — А ти не искаш да ми вярваш.
Широков почувствува приятно вълнение. Сърцето му ускори ударите си, но съвсем не тъй, както преди. В миг той прозря истината, за която бе мислил и по-рано, стараейки се да си изясни душевния мир на калистяните. Тяхната фина чувствителност, в която много пъти се беше уверил, неизбежно бе усилила у тях шестото чувство, несъзнателния, но безпогрешен инстинкт, който помага на човека да предусети бедата, заплашваща негов близък. И ако, както твърди Синяев, Диени обича Широков, няма нищо чудно в това, че тя бе предусетила заплашващата го опасност.
— Диени тук ли е? — попита той.
— Не — отговори Сийнг, — няма я. Тя се свърза с мен по екрана и ме помоли да вляза при вас. Сторило й се, че нещо ви се е случило.
„Правилно отгатнах — помисли си Широков. — И Георгий е прав. Колко е хубаво!“
— Калистянската медицина вярва ли в предчувствия? — попита Синяев.
— Зависи какви. Много често те са неверни. Във връзка са със състоянието на нервната система и с други фактори. Но когато една калистянка изпитва такова чувство, както Диени в дадения случай, то рядко бива лъжливо.