— Защо?
Широков разбра, че още малко и приятелят му ще получи от Сийнг оня отговор, за който той самият знаеше какъв ще бъде, но неизвестно защо не искаше да го чуе от калистянския лекар.
— Вашата наука обяснява ли откъде възникват тези предчувствия? — попита той, за да не даде възможност на Сийнг да отговори на Синяев.
— Засега само налучква пътищата за разрешаване на този въпрос. Но фактът не подлежи на никакво съмнение. Девойките са много чувствителни към всичко, което се отнася до онзи, когото обичат.
— Думата е изречена! — на руски каза Синяев.
Долитането на Гесиян и Бийнг избави Широков от неловкото положение.
Двамата лекари влязоха в стаята дори без да попитат може ли.
— Ето че се изпълни вашето желание — каза Широков, като се усмихна на Гесиян, когото винаги с радост срещаше. — Нали искахте да се разболея. Готово!
— Ех, да беше така! — въздъхна калистянинът. — За съжаление въпросът стои другояче. Днешното ви заболяване няма и не може да има никаква връзка с вчерашния ви припадък.
— Но вие още не сте ме прегледали — учуди се Широков. — Откъде знаете?
Бийнг нагласяваше на масичката до леглото на Широков някакъв апарат. Друг също такъв Гесиян постави до Синяев.
— Щом вчера сте се чувствували нормално — с все същия мърморещ, сякаш недоволен тон отговори Бийнг вместо Гесиян, — значи, днешното ви заболяване не е свързано с вчерашното. Астрономическите обсерватории — добави той — отбелязаха рязко усилване на активността на Релиос. Страхувам се, че вашата внезапна болест е свързана с това. Какво усещате?
Широков подробно описа симптомите на болестта.
— Вашият приятел същото ли усеща?
— Да.
— Още едно доказателство, че няма връзка с вчерашния ви припадък. Сийнг твърди, че вашето сърце никак не се различава от нашето. Да видим каква е работата!
Апаратът едва чуто забръмча. Сякаш невидима пчела започна да лети из стаята. Широков видя как на предната му страна заблещука малък екран. Такъв апарат той виждаше за пръв път, но не беше трудно да се досети какво представлява.
Бийнг извади малък плосък диск, несъединен с апарата, и го сложи върху гърдите на Широков.
— Ако искате да чуете сърцето ми, имайте пред вид, че у нас то е отляво.
Бийнг премести диска.
— Забравих — каза той.
На екрана се замяркаха линии.
— Помръднете ръката си! — заповяда Бийнг.
Широков се подчини и почувствува как сърцето му конвулсивно ускори ударите си. Линиите рязко се учестиха.
— Спрете! — явно изплашен, възкликна Бийнг. — Не мърдайте!
Той се обърна към Гесиян, който навярно бе направил същото изследване на Синяев, и двамата лекари са размениха кратки фрази, но ги произнесоха толкова бързо, че Широков и Синяев нищо не разбраха.
— Незабавно сън — каза Бийнг. — Десет дни.
Сийнг излезе от стаята.
— Вие дори не ни питате дали сме съгласни — обади се Синяев.
— При някои случаи това не е задължително. Щом аз казвам „трябва“, не бива да възразявате. Ние не признаваме на човека правото доброволно да умира.
— Какво, насила ли ще ни приспите?
— Да, ако се наложи — последва отговорът.
— Какво се перчиш, Георгий? — попита Широков. — Щом трябва — значи, трябва.
— Не е там въпросът. Аз нямам и намерение да протестирам. Просто исках да узная докъде стига у тях свободата на личността.
Сийнг се върна с двете добре познати им „стъклени“ шишенца.
— Непрекъснато дежурство край леглото им — успя да чуе Широков, преди чудното сънотворно лекарство на калистяните да го лиши от съзнание.
— Положението им е извънредно лошо — каза Бийнг, когато гостите на Калисто заспаха. — Вие и Сийнг сте допуснали голяма грешка, като сте се съгласили да отлетите от Кетио толкова скоро. Трябваше да ги държите там пет пъти повече.
В стаята, тихо стъпвайки, влезе Диени. Девойката, изглежда, чу думите на Бийнг.
— Какво ги заплашва? — попита тя, като се наведе над Широков.
— Невъзможност да се върнат на Земята — отговори й Бийнг. — Пребиваването на Калисто неизлечимо ще повреди сърцето, тъй като са долетели без специална подготовка. А в такъв случай не ще издържат обратния полет.