— Но няма да умрат, нали?
— Такова нещо, разбира се, няма да допуснем. Но да умрат или да не се върнат в родината си — за тях е равносилно.
Диени се усмихна, без да сваля очи от лицето на Широков.
— Само за единия — прошепна тя така тихо, че никой не я чу.
— Дежурството ще почна аз — каза Гесиян.
— Ако искате, и аз съм на ваше разположение — помоли Диени.
Широков се събуди след десет калистянски денонощия и видя седящата до леглото му Диени.
Веднага се разсъни, усмихна й се и й подаде ръка.
— Мила! — каза той на руски.
И сега Диени пак се наведе и докосна с устните си ръката му.
— Защо направихте това? — попита я Широков. — Сега и тогава на Кетио.
Бузите на девойката едва забележимо посивяха.
— Нали е такъв вашият земен обичай… — прошепна тя.
— Грешите, Диени. На Земята има обичай ръката на жената да се докосва с устни (той не можеше да каже „целува“, защото такава дума нямаше в калистянския език). Но към мъжете този обичай почти не се прилага.
— Почти? Значи, все пак…
— Само при особени случаи. У нас на Земята, ако един мъж и една жена се обичат, съединяват устните си — за своя изненада каза той, изпитвайки силно желание да осъществи на Калисто древния земен обичай. — Това ние наричаме „целувка“.
Едва чуто скръцна леглото на Синяев. Широков видя как приятелят му се обърна настрана, гърбом към тях. Явно Синяев също се бе събудил.
— Циелу… — опита се да повтори Диени, но от този опит нищо не излезе и тя се разсмя. — Колко е труден езикът ви! Струва ми се, че никога не ще мога да го науча така добре, както вие сте научили нашия. — Тя изведнъж скочи. — Колко съм невнимателна! Трябва да съобщя на Гесиян, че сте се събудили.
— Почакайте, Диени! — примоли се Широков. — Не е ли все едно дали ще му кажете сега или след малко. Зная, че няма нужда от лекар при пробуждането след съня, предизвикан от вашето средство. Поседете малко при мене.
— А как е сърцето ви?
— Бие съвсем нормално. Можете да ми вярвате. Нали съм лекар.
Най-естествено и непринудено Диени протегна ръка и я сложи върху гърдите на Широков точно над сърцето му. Тя не сбърка като Бийнг.
— О, не — каза тя, — сърцето ви бие много ускорено. Веднага ще повикам Гесиян.
И излезе.
— А пък моето бие съвсем спокойно — каза Синяев, като се обърна с лице към Широков. — Защо тя не провери моето?
— Не се смей, Георгий.
— Не се смея.
Диени се върна.
— Гесиян каза да лежите и по възможност да не мърдате. Той и Бийнг ей сега ще долетят.
— Ами Сийнг?
— Да, и той също.
За миг тя сякаш се поколеба, после седна до леглото на Синяев.
Скоро дойдоха лекарите. Старателният преглед, изглежда, ги удовлетвори и те разрешиха на Широков и Синяев да станат.
— Забранявам ви да излизате навън следващите няколко дни — каза Бийнг.
— Добре — отговори Широков. — Ще бъдем послушни.
Бийнг погледна Гесиян и младият калистянин, очевидно разбрал значението на погледа, помоли Синяев и Диени да излязат в съседната стая.
Синяев охотно ги последва. Той и Широков бяха спали в пижами и сега нямаше защо да се облича.
— Виж какво, Петя — каза Сийнг, когато останаха сами тримата. — Искаме да поговорим с вас като с лекар. Докато спяхте, ние изследвахме и вас, и вашия другар. Резултатите не са утешителни, макар че не установихме нищо, което пряко да застрашава живота ви. Но дойдохме до твърдото заключение, че пребиваването ви на Калисто е пагубно за вас.
Широков не се учуди, очакваше това.
— Настоявате да отлетим на Кетио?
— Засега не. Знаем, че не желаете. Търсим начин да ви запазим възможността да останете на Калисто. И ни се струва, че ще е от полза да направим един опит.
— Казвайте!
— Вие, разбира се, знаете какво е профилактична имунизация?
— Естествено.
— Бийнг предлага да направим опит да ви създадем имунитет към лъчите на Релиос.
— Нима имате такава ваксина? — зарадва се Широков.
— Не, разбира се. Досега не е ставало нужда. Пък и едва ли може да има такава ваксина.
— Тогава не разбирам.