— Сега ще разберете. Запазил съм анализа на вашата кръв. Помните ли, на звездолета ви взимах кръв. Сравнихме го с анализа, който получихме сега през време на съня ви. Оказа се, че има разлика. Гледайте. Това е анализът на кръвта ви, получен на звездолета, а това е сегашният. А ето и анализ на кръв, взета от калистянин. Сравнете ги и направете изводите си.
Широков внимателно разгледа подадените му от Сийнг листове с начертани по тях разноцветни криви.
Беше се вече научил да разбира медицинския „език“ на калистяните.
— Да — каза той, — виждам. В нашата кръв са се появили елементи, които преди са липсвали, но те винаги са съществували в кръвта на калистяните. Това е въздействието на Релиос и именно то е опасно за нас, тъй като нашият организъм не може да се бори с него.
— Вашият извод съвпада с нашия.
— Излиза, че сме започнали да привикваме, но на нашия организъм трябва да се помогне. Искате да ни прелеете кръв?
— Да. Бийнг смята, че това може да даде положителен резултат.
— А не се ли страхувате?
— Не. Нашата и вашата кръв са абсолютно идентични по състав.
— Но, Сийнг, нали знаете, че земните хора имат кръв от различни групи — каза Широков.
— Да — намеси се Бийнг, който досега мълчеше. — Знаем това. В миналото така е било и при калистяните. Сега всички имаме една група. Как се нарича тя у тях? — обърна се той към Сийнг.
— Нулева — почти на чист руски език отговори Сийнг.
— Да опитаме — каза Широков, — щом сте сигурни, че няма да има вреда…
— Изключено е. А дали ще има полза, ще видим.
— Във всеки случай това е един шанс. И много ли смятате да ни прелеете?
— Съвсем малко — отговори Бийнг. — Не повече от… — Той назова мярка, която съответствуваше на пет кубически сантиметра. — Ако резултатът е положителен, тогава ще повторим.
— Готов съм.
— А приятелят ви?
— Разбира се, че ще се съгласи. И той като мене не иска да напуска Калисто.
— На Георгий ще прелеем от Гесиян — каза Сийнг. — Той пожела.
— А на мен?
— Диени моли да вземем кръв от нея. Ако нямате нищо против.
С огромно усилие на волята Широков успя външно да запази спокойствие. Той веднага си спомни историята на Калисто, която бе чел на звездолета. На планетата в далечното минало съществувал обичай при сватбената церемония младоженците да си разменят кръв. Какво значеше това? Случайност? Или…
— Все ми е едно от кого — отговори той.
— Тогава да започнем — каза Бийнг.
Професионалното изкуство на калистянските медици беше на голяма висота. Не минаха дори пет минути и съвсем безболезнено операцията беше извършена.
— Сега ще лежите до утре — нареди Бийнг. — Утре ще ви прегледам.
— Диени, останете — помоли я Широков, когато девойката заедно с всички тръгна към вратата. — Искам да поговоря с вас. За малко — добави той.
Диени се върна и седна в креслото до леглото му.
Синяев излезе да изпрати лекарите.
— Диени… — започна Широков, твърдо решил да изясни всичко докрай. — Защо направихте това?
— Кое?
— Защо ми дадохте от своята кръв?
Беше съвсем уверен, че тя или ще замълчи, или ще му каже истината.
Всяка девойка на Земята би навела очи при този въпрос. Диени продължаваше открито да гледа Широков, но през тесния процеп на клепачите й очите не се виждаха. Какво можеше да се прочете в такива очи?…
— Дълго е за разказване…
— Нищо, говорете! Моля ви!
Диени погледна към вратата.
— Георгий няма да се върне скоро — каза Широков, уверен, че ще бъде именно така. — Ако не искате пред него…
— Искам само на вас. Мисля, че вие ще ме разберете.
— Ще се постарая, Диени.
— То е малко смешно. Но аз от дете съм такава. Нали Рийг Диегон ми е дядо. Неговата мечта в живота е била да стигне до Миени. Може би това ми се е предало по наследство, но аз още от малка мечтаех за вашето Слънце. Мечтаех за далечната звезда и за нейните планети, бях уверена, че дядо ми не греши и около Миени наистина има планети, населени с хора като нас. Още преди да съм ги видяла, преди да зная как изглеждат те, аз ги обичах. Странно, нали? Така е било през целия ми съзнателен живот. Кой знае защо, бях уверена, че ще видя хора оттам, от Миени. И ето че това се сбъдна. Колко е прекрасно да се осъществи мечтата ти!