Выбрать главу

— Но ние съвсем не сме такива, каквито сте си представяли, нали? — попита Широков.

— Не, не мога да кажа, че е така. Но сега вече и не помня какви сте били в представите ми преди. Когато ви видях, стори ми се, че сте именно такива, каквито си мечтаех. Навярно не е така. Но предишното съм забравила.

Тя млъкна. Широков лежеше неподвижно, развълнуван от нейната искреност.

— Обичам вашата Земя — скоро заговори Диени. — Винаги съм я обичала, въпреки че не съм я виждала, а доскоро дори не знаех дали наистина съществува. Обичам хората от Земята. Вашите девойки са мои сестри. Разправяхте ми, че у вас цялата растителност е зелена. Това ми се струва прекрасно. Зелено. Цветът на нашата свобода. Земя! — произнесе тя, като почти съвсем правилно изговори думата, но с неизразима прелест смекчавайки звуците. — Вие скоро ще се върнете там. Ще напуснете Калисто и кой знае дали друг път ще видя хора от Земята. И аз изпитах силно желание да отнесете със себе си, към вашето Слънце, нещо от мен. Така че винаги да бъде с вас, да не може да го загубите. Това е всичко. — Тя поривисто стана. — Смешно е, зная.

— Диени — каза Широков, — кой ви пречи да отлетите с нас на Земята? Бих искал винаги да сте с мене — изтръгна се от сърцето му.

Развълнуван, той чакаше отговора й. Това, което каза, бе признание.

— Не изричайте тези думи — прошепна Диени. — Може би у вас така е прието, но у нас първа трябва да каже девойката. Сама ще ви кажа, когато дойде време. Разберете ме!

И тя бързо излезе от стаята.

Широков затвори очи. Чувство за безгранично спокойствие изпълни цялото му същество. Знаеше, беше уверен, че правилно е разбрал отговора й.

Диени вече му беше казала.

Тържество на кибернетиката

Инжектирането на калистянска кръв не предизвика никакви усложнения. Широков и Синяев се чувствуваха на другия ден напълно здрави. Но въпреки това Бийнг повтори вчерашното си наставление — няколко дни да прекарат вкъщи, без да излизат.

— Повече от два месеца сме на Калисто, а още нищо не сме видели — каза Синяев. — За планетата знаем само онова, което знаехме и на Земята.

— Два месеца не е чак толкова много — отговори Широков. — Имаме още шестнадесет месеца. Но аз се страхувам, че изобщо няма да видим Калисто.

— Смяташ, че преливането…

— Това е само опит. С еднаква вероятност може и да успее, и да не успее.

— Тогава да не губим време. Калистяните твърдят, че има как да видим всичко, каквото искаме, без да излизаме навън. На екрана. Да се възползуваме от този начин. Да направим, тъй да се каже, предварително запознаване с Калисто. Ако всички опасения се окажат напразни, това няма да ни попречи, по-скоро тъкмо обратното.

— Нямам нищо против. Но кой ще ръководи тази екскурзия?

— Разбира се, нашите приятели — Гесиян, Биеси, Диегон, Диени…

— Ако не са заети.

— Струва ми се, че всички наши познати смятат за своя най-важна работа да ни обслужват — засмя се Синяев. — Колко е лесно у тях да получиш отпуск.

— Тук вече не си прав. А нима у нас, на Земята, не получихме отпуск, за да обслужваме калистяните? Ти с какво се занимаваше деветте месеца, докато калистяните бяха у нас?

— Упрекът ти е справедлив — рече Синяев. — Казах го, без да мисля. Включвай екрана!

Гесиян навярно говореше с някого. Когато Широков произнесе името му, екранът леко потъмня.

— Рийг Диегон! — каза Широков, като втори път натисна бутончето.

Към екрана се приближи Диени.

— Баща ми и дядо ми не са тук — каза тя. — Аз ей сега ще долетя при вас. С най-голямо удоволствие.

Връзка с Гесиян дълго не можаха да вземат.

— Хващам се на бас — рече Синяев, — че говори за нас с Бийнг или някой друг лекар. За нищо друго освен за нашето здраве не мисли сега Гесиян.

— Да се хванем — отвърна му Широков. — На къпането довечера. Който загуби баса, ще легне, без да се окъпе.

Синяев се намръщи.

— Няма да можеш да спиш добре — каза той.

— Аз ли? Нищо подобно. Без къпане ще легнеш ти.

— Много тежко условие.

— Аха! — засмя се Широков. — Отстъпваш! Е, добре. Ако загубиш, ще ти простя баса от медицински съображения.

Екранът на Гесиян най-после се освободи.

— Биеси я няма — каза младият лекар. — Отлетя в Кусуди, при дъщерята. Току-що говорих с нея.